Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Отнякъде в ръката на Вир се появи обикновена тъмна гривна без нито едно украшение, грубо отлята от черен метал. Черното джудже я сложи върху стърчащия до подлакътника на креслото му остър камък и втренчено гледайки го, щракна с пръсти. Секунда - и гривната стана алена, светна, вълна горещина достигна дори до стоящите долу приятели, а след още миг камъка изгуби първоначалната си форма и цвят и се стече като огнена струйка.

-Не се опитвайте да свалите или счупите тази гривна - продължи Вир. - Благодарение на нея ние винаги ще знаем, пазите ли нашата тайна или не. И ако не - горко ви! А когато тя стане ненужна и в един прекрасен ден не я видите на китките си - тогава говорете смело! - завърши загадъчно Черното джудже.

-Вие не сте такива, каквито се величаете! - по-скоро с горест, отколкото с ярост промълви Торин. В погледа му гаснеше пазена до последно надежда. -Вярвах, че тъкмо вие, Черните джуджета, сте силата, която ще сломи злото! Та нали сянката на Мрачния Властелин, срещу когото сте се борили преди векове, отново заплашва света? Но не! Мъдри, всемогъщи, велики! Стоите си тук, под земята и балансирате собственото си величие!

-Не се горещи, сине на Дарт - в гласа на Вир имаше болка. - Не от желание за величие ви отказваме помощ. И ние имаме свой дълг. Повярвай, храбри сроднико, нашата участ е не по-малко отговорна от твоята. Единствено Орлангур може да ни съди, но не и ти! Ho вярвам, че ще постигнете целта си. И може би пак ще се срещнем. Тогава... Тогава съм сигурен, че ще разсъждаваш по друг начин...

Скърцащата площадка бавно се издигаше нагоре по изглеждащата безкрайна шахта. Някъде на дъното скърцаха водни колела, намотавайки безбройни левги здрави дебели въжета. Същите трима стопани, които доведоха приятелите в Залата на Кралете, сега ги съпровождаха обратно.