Изтръгнати от корен [bg]

Алоша седеше на един стол до огъня, положила гладния си меч в скута, и го точеше с пръст. Чувах шепота на магията й, докато прокарваше палец близо до острието. Върху тъмната й кожа се събираше тънка линийка кръв, макар изобщо да не докосваше стоманата, и от нея се вдигаше фина червена мъгла, която попиваше в острието. Столът й беше обърнат така, че да вижда всички врати и прозорци, сякаш беше бдяла цяла нощ.

— От какво се страхувате? — попитах тихо аз.

— От всичко. Покварата е в двореца. Кралят е мъртъв, Бало е мъртъв, кронпринцът беше примамен към бойно поле, където може да се случи всичко. Твърде късно станахме предпазливи. Мога да мина няколко нощи без сън. Ти по-добре ли си? — Кимнах. — Хубаво. Слушай сега: трябва да изкореним тази поквара в двореца, и то бързо. Не мисля, че сложихме край с унищожаването на книгата.

Седнах и прегърнах коленете си.

— Саркан мислеше, че все пак може да е кралицата. Че може да не е покварена, а да е била подчинена чрез мъченията.

Чудех се дали е прав: възможно ли бе кралицата някак си да е взела със себе си малък златен плод, откъснат от Леса, и сега в някой сенчест ъгъл на градината да пониква тънка сребърна фиданка, разпръсквайки покварата навсякъде? Трудно можех да си представя, че кралицата е забравила до такава степен всичко, което е била, за да донесе Леса със себе си и да му предаде собственото си семейство и цялото си кралство.

— Може и да не са трябвали много мъчения, за да поиска да види съпруга си мъртъв, след като я е изоставил за двайсет години в Леса. А може би и по-големия си син — добави тя, когато потрепнах да възразя — Забелязвам, че спаси Марек от фронта. Във всеки случай, спокойно може да се каже, че тя стои в центъра на събитията. Можеш ли да й приложиш това твое „Призоваване“?

Аз замълчах. Спомних си тройната зала, където ми бе хрумнало да направя Призоваването на кралицата. Вместо това бях решила да дам на кралския двор илюзия, театрално представление, за да издействам милост за Каша. Може би това все пак беше грешка.

— Не мисля, че мога да го направя сама — казах аз.

Имах чувството, че Призоваването просто не е предназначено да бъде изпълнявано самостоятелно: сякаш истината не означава нищо, ако няма с кого да я споделиш; можеш да си крещиш истини във въздуха цяла вечност и да посветиш живота си на тях, но ако никой не дойде да те чуе — все едно.

Алоша поклати глава.

— Не мога да ти помогна. Няма да оставя принцесата и децата без надзор, докато не стигнат на безопасно място в Жидна.

— Тогава Соля може да ми помогне — отвърнах аз неохотно.

От всичко най-малко ми се щеше да правя заклинания с него и да му давам още поводи да се домогва до моята магия, но може би неговото проникновение щеше да даде по-голяма сила на заклинанието.

— Соля — повтори Алоша, изричайки името му с неодобрение. — Той се държи като глупак, но не е глупав. Може да пробваш с него. Ако ли не, върви при Рагосток. Той не е силен като Соля, но може и да се справи.