Драконите на сломеното слънце [bg]

— И какво ви кара да смятате, че аз, Кралицата-майка, имам нещо общо с някакви бунтовници? — попита тя. Бузите й бяха поруменели, а очите й блестяха.

За момент Медан си позволи да се наслади с възхищение на великолепната гледка, след което отговори:

— Нека го кажем по този начин: трудно ми е да повярвам, че някой, който се е сражавал така упорито с Мрачната царица и нейните слуги преди петдесет години по време на Войната на Копието, сега просто се е отказал от борбата.

— Грешите, наместник — протестира Лорана. — Вече съм стара, твърде стара за подобни глупости. Не, сър — даде му знак да замълчи тя, — знам какво ще кажете. Ще кажете, че приличам на млада девойка по време на първия й танц. Запазете красивите комплименти за онези, които имат желание да ги слушат. Понеже аз нямам. Не са ми останали нито сърце, нито душа за сражения и за непокорство. Сърцето ми е в гробницата, където лежи Танис, моят съпруг. Единственото от значение за мен сега е моето семейство. Искам да видя сина си щастливо оженен и да държа в ръцете си внуци. Искам страната ми да се радва на мир и за да осигуря този мир, съм готова да платя за него.

Медан я огледа със съмнение. В думите й се долавяше истина, но знаеше, че Лорана не му се доверява изцяло. В дните след войната тя се бе превърнала в умел дипломат. Умееше да казва на хората онова, което искаха да чуят и в същото време да ги принуждава да вярват в същото, в което вярва и тя. Независимо от всичко обаче, щеше да бъде изключително невъзпитано да изрази открито съмнение в казаното от нея. Но ако наистина вярваше в собствените си думи, Медан можеше единствено да я съжалява. Синът, когото Лорана обичаше така сляпо, бе най-обикновено безгръбначно, което с часове не успяваше да реши дали на официалния обяд да поднесат ягоди или боровинки. Гилтас едва ли някога щеше да направи сам толкова важна стъпка, като решението за една женитба. Освен, разбира се, ако някой друг не му избереше годеницата.

Лорана извърна глава, но не и преди Медан да забележи сълзите в бадемовидните й очи. Той отново насочи разговора към орхидеите. Опитваше се съвсем сам да отгледа такива в собствената си градина, но с почти никакъв успех. Продължи да говори за орхидеи, за да й даде време да се овладее. Кралицата докосна очи с ръка и това сякаш й бе напълно достатъчно, за да се съвземе. Сетне му препоръча собствения си градинар — истински вълшебник в отглеждането на орхидеи.

Медан с удоволствие прие предложението. Двамата прекараха в разсадника още близо час, потънали в обсъждане на силните коренища и лъскавината на листата.