Драконите на изгубената звезда [bg]

Точно преди да излезе, Мина спря. Погледът й се плъзна през Даламар — поредното насекомо в нейната колекция — и спря върху Палин. Напразно магьосникът се опитваше да се убеди, че тя не може да го види. Очите й го уловиха и задържаха.

— Смяташ, че артефактът е бил изгубен в Цитаделата на светлината. Но не е. Върнал се е при кендера. Сега пак е в негово притежание. Ето защо е избягал.

Палин изгаси магическата светлина. Дори и в пълния мрак продължаваше да вижда очите с цвят на кехлибар. А гласът й все така отекваше в ушите му. Той остана там толкова дълго време, че накрая се наложи Даламар да дойде и да го потърси. Стъпките на елфа по каменните стълби бяха тъй тихи, че чу приближаването му едва когато долови някакво движение. Вдигна стреснато поглед и се взря в застаналия пред него магьосник.

— Какво правиш още тук? Добре ли си? Вече си мислех, че нещо ти се е случило — произнесе раздразнено Даламар.

— Нещо наистина ми се случи — отвърна Палин. — Тя ми се случи. Тя ме видя. Погледна право към мен. Последното, което каза, бе предназначено за моите уши!

— Невъзможно — каза мрачният елф. — Ничии очи, нито дори тези от кехлибар, не могат да проникнат през солиден камък и магия.

Палин разтърси глава. Все още не беше убеден.

— Тя говореше на мен.

Очакваше да последва някоя саркастична забележка, но явно Даламар не беше в настроение за шеги, понеже започна да изкачва стъпалата до лабораторията в пълно мълчание.

— Познавам това момиче — каза Палин.

Елфът се обърна насред крачка.

— Откъде?

— Не я бях виждал от доста време. Още откакто избяга. Беше сираче. Някакъв рибар я открил, изхвърлена на брега на остров Скелсий и я отнесъл в Цитаделата на светлината, за да я предаде в тамошното сиропиталище. С времето се превърна в любимката на Златна Луна, почти в нейна дъщеря. Преди три години избягала. Беше само на четиринайсет. Златна Луна бе съкрушена. При нея Мина живееше добре. Обичаха я и полагаха всички усилия да се чувства добре. Изглеждаше щастлива, само дето не бях срещал де те, което да задава толкова много въпроси. Никой от нас така и не успя да проумее защо избяга. А сега… е станала Мрачен рицар. Сърцето на Златна Луна ще бъде разбито.

— Изключително странно — произнесе замислено Даламар и двамата отново започнаха да се изкачват. — Значи е била отгледана от Златна Луна…

— Смяташ ли, че това, което каза за Тас и устройството е вярно? — попита Палин, когато най-сетне се измъкнаха от тесния проход.

— Разбира се, че е вярно — отговори елфът. Той приближи прозореца и се вгледа в кипарисите долу. — Това само обяснява защо кендерът избяга. Боял се е, че ще го открием.

— И наистина щяхме, ако не си губехме времето в паникьосване. Какви глупаци сме само! Устройството винаги се връща обратно при своя притежател. Дори и да е на части.