Дълбина в небето [bg]

— Това обаче не се отнася за всички с изключение на личните имена. В действителност езикът на Паяците обединява личните и фамилни имена. Прилича на нещо като развален телефон.

— Пак повтарям, че Триксия работи на пълни обороти. Готов съм да се обзаложа, че личните имена произлизат от по-стари езици. Обърнете внимание — нарицателните също имат свое четливо значение.

— Точно така. Именно това е най-лошото. Някои сякаш са заимствани от ладиле и аминезе. Пък и всички тия „часове“, „инчове“ и „минути“ едвам се разчитат и са напълно непроизносими.

Езр имаше свои проблеми с влудяващите части от езика ладиле, но нямаше намерение да ги споделя с Рейнолт.

— Според мен Триксия е открила нещо, което се съотнася към нейния превод така, както аминезе и ладиле се съотнасят с несе — езикът, на който говорим двамата с вас.

Известно време Рейнолт не каза нито дума, гледайки празно пред себе си. Често това означаваше, че разговорът е приключил, но тя не си е дала труда да го освободи. Само в редки случаи показваше, че тя с всички сили се старае да проумее казаното.

— Може би искате да кажете, че тя е минала на по-високо ниво при превода и се опитва да предаде казаното от чужденците в съответствие с нашето мислене и самосъзнание.

Заключението беше типично за Рейнолт — тромаво изказано, но изключително точно като мисъл.

— Да! Точно така! Вие все още държите преводите да са придружени с всички допълнителни обяснения, изключения и противоречия, въпреки че е време да разширим представата си за езика и света на Паяците. Едно от най-важните правила на добрите търговски взаимоотношения е да подходиш добронамерено към своя партньор, да се опиташ да вникнеш в неговите потребности и да предугадиш очакванията му.

Явно Рейнолт се беше вслушала в съвета му, защото Нау одобри опростените преводи на Триксия и дори се примири със старомодното звучене на ладиле. С течение на времето останалите преводачи също започнаха все по-смело да ползват нововъведенията на Триксия. Езр се питаше дали някой от нефокусираните Новородени е достатъчно компетентен, та да оцени нивото на преводите. Въпреки че продължаваше да се изказва авторитетно и самоуверено, Езр започна да се чувства все по-неуверен и объркан: преводите на Триксия бяха като извадени от времената на Зората на цивилизацията, в чиято история тя се ровеше точно преди атаката. За Нау, Брюхел и Рейнолт те сигурно звучаха твърде чуждестранно. Но за Езр това беше тясната му специалност — той откриваше твърде много подозрителни прилики и съмнителни съвпадения между лексиката на Паяците и езика на човечеството от Зората на цивилизацията.