![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Единствената светлина в стаята бяха лъчите, обагрени в зелени и червеникави нюанси, които проникваха през листата на папратите. Тя беше напълно достатъчна, за да се четат ясно заглавията на най-близките книги. Имаше трудове по психология, математика, електроника, по-рядко се срещаха и томове по астрономия, примесени с купчини детски книги с приказки. Книгите бяха натъпкани по долните лавици и деляха място с играчките и научното оборудване. Отдалече си личеше кои играчки принадлежат на децата и кои са на Ъндърхил. Част от предметите в стаята приличаха на сувенири от пътешествия, най-вероятно от военните командировки на Виктъри: тийфърски полировач за крака, сухи цветя, които можеха да са исландски гирлянд. А там в ъгъла… Та това приличаше на артилерийска ракета Марк 7, за бога! Главата й беше демонтирана и на нейно място имаше куклена къща, поставена точно на мястото на експлозива.
Най-накрая Ъндърхил проговори.
— Прав си, само парите не могат да ни гарантират напредък. Ще трябва време да изобретим машини, които правят машини, и така нататък. Но все пак ни остават малко повече от двайсет и пет години, а генералът твърди, че ти си истински гений, когато трябва да се организира толкова мащабен проект.
При тези думи Хрункер изпита отдавна забравения гъдел на заслужена гордост. Това признание означаваше за него много повече от всички получени през Великата война медали. Без Смит и Ъндърхил обаче той никога не би открил, че притежава такива таланти.
Юнърбай отвърна на Ъндърхил с мрачен поглед като внимаваше да не се издаде колко цени мнението на стария си боен другар.
— Много ти благодаря. Все пак ти напомням, че и това все още не е достатъчно. Ако държиш проектът да бъде завършен за по-малко от двайсет и пет години, тогава имам още изисквания.
— Слушам те.
— Проклет да си ти и твоята изобретателност! След първата година от стартирането на проекта се скри тук в Принстън и започна да се занимаваш с бог знае какво!
— О… Виж, Хрункнер, много съжалявам. Честно да си призная, проблемът с атомната енергия вече не представлява интерес за мен.
Като познаваше Ъндърхил от толкова време, Юнърбай не би трябвало да е изненадан от това признание. Въпреки това думите на Шерканер го накараха да загризе нервно ръце. Пред него стоеше човек, който зарязваше идеята си още преди другите да са схванали накъде ги е повел. Това не би било никакъв проблем, ако беше просто ексцентричен маниак. Понякога на Юнърбай му се прищяваше да го убие и така да сложи край на собствените си мъки.
— Да — продължаваше Ъндърхил, — съгласен съм, че са ти нужни още няколко гениални учени. Да знаеш, че работя по въпроса… Сега обаче има нещо, което бих искал да ти покажа. Дори да си прав — вметна небрежно той, наливайки още масло в огъня, — интуицията ми подсказва, че добиването на атомна енергия ще ти се види детска игра в сравнение с предизвикателствата, които стоят пред нас.
— И какви са те?
Шерканер се разсмя.
— Като отглеждането на деца например — той посочи към античния часовник с махало, който висеше на стената пред тях. — И останалите трябваше вече да са пристигнали по това време; май ще е най-добре първо да ти покажа института. — Той слезе от мястото си и направи нелеп жест, с който родителите привикват децата си. — Хайде, идвайте, идвайте. Рапса, слез от часовника! — Но беше вече твърде късно — малката изскочи от детския кът, направи летящ скок към махалото и заедно с цялата машинария се стовари на пода. — Толкова вещи съм натрупал тук, че се боя някой ден нещо тежко да не се стовари върху децата и да ги размаже.
Малките претичаха бързо през стаята и се настаниха върху гърба на своя баща. Изглеждаха малко по-големи от горските феи.
Ъндърхил беше обявил института си за филиал на Кралския колеж. В къщата на хълма имаше няколко класни стаи, всяка от които разполагаше със собствен кът в градината. Парите за всичко това не идваха от кралските фондове или поне Ъндърхил настояваше, че е така. Повечето от изследванията, които се правеха в института, бяха поръчани от частни лица и компании, впечатлени от талантите на Ъндърхил.
— Бих могъл да наема някои от най-добрите преподаватели в колежа, но вече имаме уговорка. Техните хора продължават да преподават и да правят изследвания в тамошните лаборатории, но ще отделят време да идват и тук. Заплаща им се с част от данъците, които даваме на Кралския колеж. Тук обаче единственото, което се зачита, са крайните резултати.