Дълбина в небето [bg]

Триксия обикновено пренебрегваше външния вид и физическите особености на Паяците. Това можеше да е и за добро — повечето хора изпитват непреодолимо отвращение към тези насекоми. Но въпреки това трябваше да се отчете, че по строежа на тялото тези създания нямат нищо общо с човешката раса. Имаха необикновени форми и начин на живот, различаващи се от която и да е друга позната на човечеството цивилизация. Някои от крайниците им по функция отговаряха на човешките челюсти; освен това не притежаваха нищо, което поне далечно да напомня ръце и пръсти. Имаха само крака, с помощта на които манипулираха с различни предмети. Всичко това убягваше от вниманието при преводите на Триксия. Тук-там в тях се споменаваше за „заострената ръка“ (най-вероятно сгънатия преден крайник, който напомняше на писец), за предни или средни ръце, но с това се изчерпваше всичко. В училище Езр често попадаше на неясни по смисъл преводи, но те бяха дело на специалисти с богат личен опит, работили десетилетия в културната среда на съответния Клиент.

Детските радиопрограми, както ги определи Триксия, бяха находка в света на Паяците. Тя преведе заглавието на една от тях като „Наука за деца“. Програмата се оказа най-добрият източник на информация за Паяците. Радиошоуто представляваше чудесна комбинация от научна терминология (в която хората вече имаха задоволителен напредък) и разговорен език. Никой обаче не разбра дали това предаване има за цел да обучава децата под формата на игра или просто служи за развлечение. Нищо чудно накрая да се окаже, че е средство за обучение на новобранците в армията. Въпреки това предложеното от Триксия заглавие завладяваше въображението и придаваше на всичко казано след това някакво невинно очарование. В преводите на Триксия Арахна приличаше на вълшебна приказка от Зората на цивилизацията. Понякога Езр прекарваше по цял ден с нея, а тя не проронваше нито дума, защото фокусът й беше толкова стеснен, че отхвърляше всичко свързано с човешките същества… В такива дни Езр се питаше дали тези преводи не са плод от труда на една Триксия, запратена в миналото, окована с веригите на най-жестокото робство на всички времена, която въпреки всичко надава вик за помощ. Светът на Паяците беше единственото място, в което Фокусът й позволяваше да надзърне. Може би тя нарочно го преобразяваше, създавайки си един щастлив и мечтан свят. Единственият, който й оставаше.