Дълбина в небето [bg]

— Виж какво, Шерканер, опитвам се да ти обясня, че от това нищо няма да излезе. На теория атомната енергия би могла да ни послужи за всякакви цели, но на практика досега произведохме само няколко смъртоносни отрови. Вярно, има и радий, но останалите елементи се произвеждат по-лесно само в големи количества. Освен това е много трудно да бъде изолиран един от изотопите на урана. Постигнем ли това, ще успеем да направим проклетата бомба и само за миг ще ти осигурим достатъчно енергия, която да поддържа жив цял град през Периода на мрак.

— Чудесно! Това вече е начало!

— Чудесното начало обаче може и да не настъпи толкова скоро. Три от моите лаборатории се занимават само с бомбата. Проблемът е, че живеем в мирно време и вероятно съвсем скоро ще изтече информация за новата технология — най-напред към тези, които имат акции в мините, а по-късно и към чуждите правителства. Имаш ли представа какво ще се случи, ако Сродниците, старите тийфъри или още бог знае кой започнат да произвеждат същото въоръжение?

Последните му думи изглежда успяха да пробият бронята на пословичната незаинтересованост на Ъндърхил.

— Вярно, това би било ужасно. Не съм чел рапортите ти, но Виктъри често идва при мен. Технологиите ни даряват с истински чудеса, но те носят и ужасни злини. Невъзможно е да отделим едното от другото. Въпреки това съм убеден, че сме обречени на гибел, ако не изпробваме тези играчки. Ти виждаш само едната страна на процеса. Чуй ме сега — гарантирам, че Виктъри може да ти отпусне още пари. Разузнаването на Съглашението има добър кредитен рейтинг. Не биха могли да постигнат и една десета от него, ако нямат сигурна печалба. Ще ти предоставим още лаборатории и каквото още пожелаеш…

— Чувал ли си за „изкуственото ускоряване развоя на науката“, Шерканер?

— Ами, хм…

Ясно, беше чувал.

— Ако сега разполагам с цялото богатство на света, сигурно бих могъл да ти осигуря агрегат за отоплението на цял град. На всеки няколко години обаче той ще предизвиква истинска катастрофа. Дори и да работи „нормално“, течността, която циркулира из него — или по-точно нажежената пара — ще бъде толкова радиоактивна, че жителите на въпросния град ще са мъртви още преди да са изминали и десет години. Не стигнем ли определена точка в проучванията, дори с купища пари няма да промениш нищо.

Шерканер не отговори веднага. Юнърбай остана с впечатлението, че цялото му внимание е насочено към детския кът, където играеха малките. Стаята представляваше странна комбинация, отразяваща охолството, в което живее Шерканер, хаосът от мисли в главата му и неговите наскоро придобити родителски навици. Там, където подът не беше отрупан с книги и играчки, се виждаше кадифен килим. Стените пък бяха оборудвани с едни от тия суперскъпи джунджурии, които създаваха лъжлива картина. Прозорците бяха от кварц и стигаха чак до тавана. Сега зееха широко отворени. Уханието на влажните папрати и хладният утринен въздух проникваха през извитите метални решетки. По бюрото и над лавиците с книги имаше електрически лампи, но сега бяха изключени.