Дълбина в небето [bg]

— Ти си луд, Фам… Но сега това е без значение. Сигурно само един луд средновековен човек може да бъде толкова амбициозен. То е като… Както навремето сме създали цивилизация почти от нищото. Сега имаме шанс да създадем свои митове, наши обичаи. И те ще се превърнат в постамент за всичко живо наоколо.

— Освен това ще надделеем над всички конкуренти.

— Боже мили — тихо въздъхна Сура. (Това беше малко преди да провъзгласят Бога на цялата търговия и да измислят пантеона на подчинените му божества.) — Да знаеш, че Намджем е идеалното място за начало на всичко това. Те притежават всички предимства на една напреднала цивилизация, но вече започват бавно да западат и стават цинични. Пропагандните им технологии са толкова добри, колкото и в повечето други човешки общества. Нашето предложение може да звучи малко налудничаво, но е направо банално в сравнение с рекламните кампании по тяхната планетарна мрежа. Ако братовчедите ми са все още в пространството около Намджем, те сигурно ще влеят доста средства в операцията. — Тя се разсмя, весело и почти по детски. Фам внезапно осъзна колко я е потискала мисълта за фалита. — Дявол да го вземе, накрая ще се окаже, че дори излизаме на печалба!

През остатъка от Бдението те съвсем отпуснаха юздите на своето въображение, изобретателност и плътска страст. Фам предложи идеята за комбинирано от лъчи и вълни радио; за програмни схеми, които да свързват семейства и цели родове през вековете. Сура прие повечето негови идеи за дизайна, а в очите й се четеше почуда и огромно блаженство. Що се отнася до предложението му за генното инженерство, плановете на Фам за наследствените благородници и военните флоти само я разсмяха, а той не се опита да я разубеждава. И сам знаеше, че стане ли дума за човешките ресурси и обществени отношения, той си беше все още тринайсетгодишно средновековно момче.

Накрая се оказа, че Сура по-скоро благоговее пред него, отколкото го покровителства и напътства. Фам помнеше добре и последния им разговор, преди да се реши да влезе в хладилната камера за първи път. Сура коригираше термометрите на радиоактивните охладители и проверяваше хипотермичните лекарства.

— Ще се събудим почти едновременно, Фам. Аз ще те изпреваря само със стотина Ксек. — Тя се усмихна и той почувства как погледът й внимателно го погали. — Не се безпокой.

Фам можеше да отвърне нещо насмешливо, но вътрешно наистина се чувстваше неспокоен. Тя продължи да бъбри непрекъснато, докато той влизаше в камерата — безкраен монолог за бъдещите им планове и мечти, откъде ще започнат, щом веднъж стигнат Намджем. Най-накрая вече нямаше какво повече да каже. Тя се поколеба. После се наведе над него и го целуна леко по устните. Усмивката му стана иронична, но тя също гледаше с насмешка на чувствата, които я вълнуват в този момент.