![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
„Тя е крайно необходим специалист.“ Рейнолт изрече това с характерния за нея равен тон, лишен от всякаква емоция. Той не се променяше, независимо дали казаното е похвала или безмилостна присъда. Рейнолт просто отбелязваше фактите. Триксия Бонзол едва ли щеше да бъде освободена преждевременно, както стана с Хънт Уен.
Езр се стараеше да изчете всички материали, подадени от преводачите. Отначало те представляваха грубо съчленен езиков материал. В него всяка дума би могла да се подмени с многобройни нейни значения, а всяка фраза — с близки по смисъл словосъчетания. С всяка Мсек обаче преводите ставаха все по-разбираеми. Арахна беше населена с живи същества и пред очите им техните думи постепенно добиваха значение.
Някои от фокусираните лингвисти не успяха да надскочат нивото на анотатния превод. Те оставаха на нивото на най-повърхностния слой от смисъла и не правеха повече усилия да уловят духа в речта на чужденците. Може пък и това да бе напълно достатъчно. Сега вече знаеха със сигурност, че Паяците нямат информация за каквато и да е предшестваща ги цивилизация.
— Нямаме никакви сведения за техен Златен век на технологиите.
Нау погледна скептично към Рейнолт.
— Това само по себе си е вече твърде подозрително. Дори на Старата Земя са съществували поне митове за далечното минало.
Ако можеше да се твърди, че съществува свят, от който са произлезли всички те, това несъмнено бе Старата Земя.
Рейнолт сви рамене.
— Пак повтарям — упоменаването на отмрели развити цивилизации е под допустимото ниво на правдоподобност. За пример бих посочила факта, че в този свят археологията се смята за занимание без всякакво научно значение.
Това съвсем не приличаше на отчаяния стремеж да бъде възстановено величието на отминалите времена, какъвто се наблюдаваше при западналите колонии.
— Излиза, че Заразата е заличила всичко — обади се Ритцер Брюхел. — Ако не можем да изровим нищо от миналото на тия приятели, значи всичките ни усилия са били напразни.
„Жалко, че не си предвидил и такъв изход преди да се включиш в експедицията“, помисли си Езр.
Нау явно остана разочарован — личеше си по киселото му изражение. Въпреки това сряза Брюхел.
— Все още разполагаме с резултатите на д-р Ли — погледът му се стрелна към представителите на Чуенг Хо, насядали в другия край на масата.
Езр можеше да се обзаложи, че през ума на Нау мина и друга мисъл, но той не я сподели гласно с тях. „Освен това владеем флотската библиотека на Чуенг Хо и най-добрите специалисти на Спекулантите, които да ни разкрият тайните й.“
Триксия вече позволяваше на Езр да я докосва понякога. Случваше се дори да я реши, но в повечето случаи се задоволяваше само да постави ръка на рамото й. Сигурно причината за това бе, че се застоява твърде дълго в работната й стая; изглежда Триксия вече го приема като част от мебелировката или като някоя от машините, които се активират от човешки глас. Тя работеше с шлем и това понякога му създаваше илюзията, че гледа към него. Дори отговаряше на неговите въпроси, стига да не се отклоняваха от темата на Фокуса и да не прекъсваха разговорите с нейните колеги и компютрите.
В стаята на Триксия почти през цялото време цареше полумрак, за да не се напрягат ненужните за работата й сетива. Тя само слушаше и превеждаше. Още неколцина от преводачите работеха по този начин, изличавайки разликата между себе си и машините. Вин обаче предпочиташе да си мисли, че това не се отнася за Триксия. И тя като всички останали анализираше отново и отново получените данни. Само че нейната цел не бе само да прибави още няколко интерпретации относно някоя синтактична структура. Триксия се опитваше да вникне в начина на мислене на тези, които говореха; да проникне в съзнанието на съществата, за които Арахна бе съвсем нормално и познато място. Ето защо преводите на Триксия Бонзол се превръщаха в… изкуство.
Само че изкуството беше последното нещо, което вълнуваше Анне Рейнолт. Отначало тя нямаше много поводи да се оплаква. Преводачите избираха алтернативни ортографи за предаването на получената информация; те представяха глифове x и q с диграфи. Това правеше преводите им да изглеждат малко тромави и остарели. За щастие тази странна схема не беше дело на Триксия. За сметка на това обаче тя въведе много по-дръзки иновации и съмнителни новости.