Дълбина в небето [bg]

Анне Рейнолт също не даваше миг покой на своите астрофизици. Светлината на Изчезващата продължаваше да се придържа към кривата, позната от миналото. За някой непрофесионален наблюдател звездата изглеждаше нормално слънце, чийто състав е главно от водород, а повърхността й е изпъстрена с петна. В началото директор Рейнолт държеше учените на по-свободен режим, очаквайки да настъпи активния за Паяците период. Радиоемисиите на военните от Арахна се възобновиха още на първия ден след Изгрева, независимо че повърхността на планетата беше забулена от унищожителната гореща пара и ураганните бури в годините на Новото слънце. Очевидно последната фаза на Изчезващата беше прекъснала някаква локална война. За година-две се появиха дузина точки на радиоизлъчване върху двата континента на планетата. Тези същества трябваше на всеки два века да подновяват почти изцяло структурите си на повърхността. По оскъдните данни, с които разполагаха личеше, че са много умели в това. Всеки път, когато въздушните течения разкъсваха облаците, отдолу се виждаха все нови градове и пътища.

През четвъртата година точките на радиоизлъчване вече наброяваха две хиляди — класически модел на стационирани трансмитери. От този момент нататък Триксия Бонзол и останалите лингвисти минаха на утежнен режим на дежурства. Екипът им за първи път имаше случай да работи върху запис с по-голяма продължителност.

Когато Бденията им съвпадаха — а сега това се случваше много по-често — Езр посещаваше Триксия Бонзол всеки ден. Отначало тя се държеше отчуждено и сякаш изобщо не го чуваше — разговорите на Паяците изпълваха цялото пространство в работната й стая. Звуците приличаха на пронизително пищене, докато Триксия и другите фокусирани лингвисти не откриха най-накрая къде в акустичния спектър се намира нормалният говор на Паяците. Тогава намериха и подходящите символи — звукови и визуални, необходими за по-нататъшните им проучвания. Накрая Триксия разполагаше с пълен набор от данни, за да работи спокойно.

Едва тогава започна истинският превод. Фокусираните лингвисти на Рейнолт се ловяха за всичко, до което можеха да се доберат. Всеки ден превеждаха поредица от думи, обединени в полуразбираеми текстове. Триксия обаче се оказа най-добрият професионалист сред тях. Това си пролича още от самото начало. Благодарение на нейната работа върху текстовете по физика стана първият и най-съществен пробив. Нейна беше заслугата и за напасването на почти две трети от писмените образци с говоримия език, извлечен от радиопредаванията. Триксия Бонзол вече превъзхождаше дори лингвистите на Чуенг Хо; колко би се гордяла, ако можеше да го осъзнае.