![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Таксито отмина центъра и навлезе в квартал със съвсем нови постройки. Тази земя доскоро принадлежеше на кралската фамилия, но правителството я продаде, за да финансира Великата война, която последното поколение наричаше просто войната с тийфърите. Някои части на новия квартал бяха застроени в падини с отвесни склонове, други — по хълмовете около тях. Там се издигаха най-елегантните къщи. Таксито започна да се катери по един от стръмните склонове, приближавайки едва-едва най-високото място на новото предградие. Върхът беше обрасъл с папрати, сега мокри от дъжда. Тук-там между гъстите листа прозираха стените на къщи.
Градинската порта се отвори тихо съвсем сама, без наоколо да се мерне пазач или портиер. Хм. Насреща му се издигаше някакъв дяволски разкошен палат.
Шерканер Ъндърхил го чакаше на алеята за автомобили. Изглеждаше някак не на място пред колонадата на огромната входна врата. Дъждът се беше превърнал в прохладен воден прашец, но въпреки това Ъндърхил разпъна чадър, когато тръгна да посрещне Юнърбай.
— Добре дошъл, сержант! Толкова години вече се опитвам да ви примамя в малката си къщичка на хълма и ето че най-сетне успях.
Хрункнер само повдигна рамене.
— Имам толкова много да ви показвам… Ще започнем обаче с два малки, но изключително важни обекта. — Той прибра чадъра, а след миг от козината на гърба му се подадоха две малки глави. Бебетата се държаха здраво за баща си. Бяха на възрастта на нормални деца по време на Най-светлия период и тъкмо навлизаха във фаза, когато са най-сладки и очарователни. — Малкото момиченце е Рапса, а момченцето се казва Хрункнер.
Хрункнер пристъпи напред, опитвайки се да изглежда непринуден. „Сигурно са нарекли детето Хрункнер само заради нашето старо приятелство. О, Боже на убежището!“
— Много ми е приятно да се запознаем.
Дори в най-добрите си времена Юнърбай не успя да намери правилен подход към децата — вместо да ги отглежда, той ги тренираше по военному. Това донякъде би извинило скованото му държание.
Децата явно усетиха неговата антипатия и срамежливо се скриха отново в козината на баща си.
Шерканер го въведе в къщата, бъбрейки непрестанно колко много неща имал да му показва и колко е хубаво, че Хрункнер най-сетне ги е посетил. Годините бяха променили Ъндърхил, най-малкото физически. От болезнено крехкото му телосложение нямаше и помен — вече беше преживял няколко смени на козината. Гърбът му имаше гъсто окосмяване, както обикновено става при бащинство — нещо твърде необичайно за тази фаза на слънцето. Треперенето на главата и предната част от тялото му беше още по-видимо, отколкото си го спомняше Юнърбай.
Прекосиха преддверие с размерите на хотелско фоайе и се спуснаха по вита стълба, от която се виждаха просторните крила на „малката къщичка на хълма“ на Шерканер. Наоколо сновяха много хора, най-вероятно прислужници, макар да не носеха ливреи, задължителни за домовете на супербогаташите. Мястото напомняше по-скоро държавна или корпоративна собственост. Юнърбай прекъсна неспирното бърборене на своя домакин с думите:
— Всичко това е само прикритие, нали, Ъндърхил? Кралят никога не е продавал мястото на хълма, само е променил неговото предназначение.
Най-вероятно в щаб на разузнаването.
— Не, напротив. Аз наистина притежавам тази земя; сам я купих. Но, хм… Давам много консултации, а Виктъри — искам да кажа Разузнавателните служби на Съглашението, прецениха, че тук ще е най-сигурно да установят своите лаборатории. Ела, ще видиш какво исках да ти покажа.
— Точно това е главната цел на моето посещение, Шерк. Според мен ти не работиш в правилна посока. Успя да убедиш Короната да хвърли всички сили в… Предполагам, че тук навсякъде можем да говорим свободно, нали?
— О, да, разбира се.
В други случаи Юнърбай не би се задоволил с такова нехайно уверение, но сега и сам виждаше колко грижливо се охранява мястото. Вътрешната архитектура беше по проект на Шерканер — логаритмичната спирала на главните помещения го доказваше. Но имаше и отделения, където личеше почеркът на Виктъри: телохранителите — той най-сетне разбра какво е истинското предназначение на суетящите се наоколо хора — бяха навсякъде; освен това изчистеният и елегантен дизайн на килимите и стените показваха нейния вкус. Къщата несъмнено беше също толкова сигурна и строго охранявана, колкото и лабораторията на Юнърбай в Териториалното командване.