Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Леки сънища, мой сладък принце.
После си тръгна, а той усети въздействието на хапчетата. Изобщо не почувства студ. Последната му ясна мисъл се зарея някъде назад в миналото. В неговото детство на Канбера баща му беше само някаква далечна фигура на непознат властник, а братята и сестрите с всяка изминала година се превръщаха в грозяща живота му опасност. Синди… Изгуби Синди без дори да осъзнае това. Виж Сура Вин — с нея се чувстваше като пораснало дете пред своя любящ родител; изпитваше влечение като съпруг към съпруга; като към най-близък приятел, какъвто може да си пожелае всяко човешко същество.
Сура Вин въплъщаваше всички тези образи. А както се надяваше, през остатъка от дългия си живот щеше да остане негов приятел, макар че в началото го предаде. Въпреки това беше добра и искрена жена.
Някой внимателно го разтърси и помаха с ръка пред лицето му.
— Ей, Тринли! Фам! Тук ли си още?
Беше Джау Ксин и изглеждаше загрижен.
— Ъ? Да, да, всичко е наред.
— Сигурен ли си? — Ксин продължи да го изучава внимателно още известно време, после плавно се понесе обратно към мястото си. — Един мой чичо гледаше с такъв празен поглед, какъвто имаше ти преди малко. Беше получил удар и…
— Добре, добре, аз обаче се чувствам отлично. Никога не съм бил в по-добра форма. — Фам отново заговори с обичайния си тон на самохвалко. — Просто се бях замислил за нещо.
Думите му предизвикаха бурен смях около масата.
— Замислил се значи, а? Много лош навик, Фам, старо момче такова!
След няколко мига загрижеността им съвсем изчезна. Фам се заслуша в разговорите и от време на време се включваше с по някое шумно изразено мнение. Често му се случваше да сънува с отворени очи, още откакто напусна Канбера. Мечтите и плановете за бъдещето така го завладяваха, че губеше връзка с реалността. Навремето беше провалял не една сделка именно поради тази си слабост.
С крайчеца на окото забеляза, че Киви е изчезнала. Детството на момичето много приличаше на неговото. Вероятно това беше причината за силно развитото й въображение и нейната инициативност сега. Понякога се чудеше дали и на стрентманианските деца разказват същите приказки, каквито беше научил на борда на „Рипрайз“. Само че за разлика от сегашната мисия, когато корабът на Чуенг Хо достигна крайната точка на онова дълго пътешествие, всичко потръгна като по вода. Бедната Киви намери тук само смърт и предателство. И въпреки това още се държеше…
— Вече може да се каже, че разполагаме с добър превод. — Тръд Силипан отново се беше върнал на темата за Паяците. — Знам го, защото отговарям за преводачите от „умните глави“ на Рейнолт. — Той беше по-скоро нещо като отговорник за реда, отколкото важна клечка в екипа, но никой не се реши да го каже гласно. — Обзалагам се, че оттук нататък всеки ден ще научаваме по нещо важно за цивилизацията на Паяците.
— Не е много сигурно, Тръд. Повечето смятат, че това е западнала колония на някоя друга цивилизация. Но ако Паяците наистина са пръснати навсякъде из вселената, тогава защо досега не сме засекли техни радиоизлъчвания?
— И преди сме попадали на подобни явления — намеси се Фам. — Най-вероятно Арахна е колония. Тази система има твърде враждебна среда — невъзможно е животът тук да е възникнал по естествен начин.
— Сигурно бедните създания нямат свой Чуенг Хо — обади се друг.
Около масата отново се разнесе бурен смях.
— Точно така, иначе в ефира би се вдигнал голям радиошум. Не бихме могли да пропуснем такова нещо.
— Възможно е другите да са далеч оттук — като Фъфленето на Персей например…
— Или пък са толкова напреднали, че изобщо не използват радиото. Забелязахме Паяците тук, само защото сами ни се изпречиха на пътя.
Това беше много стар спор около една мистерия, възникнала още в Епохата на изгубените илюзии. Той стана и основна причина за организиране на експедиция до Арахна, което пък привлече Фам в нея.
Но тук Фам откри нещо неподозирано, което беше толкова значимо, че въпросът откъде в действителност произлизат Паяците се превърна във второстепенна тема за него. Той се сблъска с Фокуса. Чрез него Новородените превръщаха своите най-светли умове в завладени от една-единствена тема машини за произвеждане на решения. Благодарение на тях некадърник като Тръд Силипан получаваше симултанен превод от напълно непознат език само с едно натискане на копчето. А чудовищата от рода на Томас Нау притежаваха хиляди вечно будни очи, които вместо него дебнеха непрекъснато и не пропускаха дори най-дребната подробност. Фокусът осигуряваше на Новородените власт, с каквато дотогава не беше разполагал никой; изкусност, която надминаваше и най-съвършената машина; търпение, непостижимо за което и да е човешко същество. Това бе една от Изгубените илюзии. Но те я бяха постигнали.