Наследството на Карл Велики [bg]

Сътрудникът си позволи една самодоволна усмивка.

— Какво очаквате, за бога? Официална покана с гравирани инициали? Президентите не обичат да им нареждат какво да правят, а още по-малко да им искат услуги. Те обичат да искат. Но Даниълс се е отнесъл благосклонно. Той по принцип няма високо мнение за Съвета на началник-щабовете.

— Слава богу, че разполага само с три години от втория си мандат.

— Не знам дали е късмет за нас. Даниълс е доказан играч, който знае как да взема и дава. Нямаме проблеми да преговаряме с него, а той е страшно популярен.

— Познато зло — половин зло, а?

— Нещо такова.

Рамзи искаше да го изстиска докрай. Беше му интересно да разбере кой помага на Даян Маккой в изненадващата й акция.

— Бихме желали да знаем кога ще упражните натиск върху губернатора на Южна Каролина — подхвърли сътрудникът.

— В деня, в който получа назначението си в Пентагона.

— А какво ще стане, ако не успеете да убедите губернатора?

— Ще унищожа шефа ти — ухили се с нескривано удоволствие Рамзи. — Операцията ще бъде проведена по моите правила, ясно?

— А какви са те?

— Първо, искам да знам точно как възнамерявате да ми осигурите назначението. Не онова, което искаш да ми кажеш, а всеки детайл. Ако търпението ми се изчерпи, ще приема предложението, което ми отправи при предишната ни среща. Ще си подам оставката и с огромно удоволствие ще гледам как се сгромолясват кариерите ви.

— По-полека, адмирале — вдигна ръце сътрудникът в закачлив опит да се предпази. — Тук съм, за да ви информирам, а не да се бия с вас.

— В такъв случай ме информирай, нещастник такъв.

Младежът прие обидата с равнодушно повдигане на рамене.

— Даниълс е с нас. Казва, че ще стане. Насреща Кейн ще му осигури гласовете на комисията по правосъдието. И Даниълс го знае. Очакваме предложението за вашето назначение да бъде обявено още утре.

— Преди погребението на Силвиан?

— Не е нужно да изчакваме — кимна съветникът.

Рамзи беше съгласен. Но проблемът с Даян Маккой оставаше.

— Някакви възражения от канцеларията на съветника по националната сигурност?

— Даниълс не е споменал нищо. Кой би бил против?

— Не мислиш ли, че трябва да сме наясно с евентуалните планове за саботаж от страна на отделни членове на администрацията?

— Няма проблем — отвърна с лека усмивка сътрудникът. — Веднъж приел, Даниълс остава с нас и толкоз. Той знае как да се оправя с хората си. Имате ли проблем с администрацията, адмирале?

Не, помисли си с облекчение Рамзи. По-скоро усложнение, което май ще се окаже незначително.

— Предай на сенатора, че високо ценя усилията му. Ще поддържаме връзка.

— Свободен ли съм?

Мълчанието на Рамзи означаваше съгласие. Сътрудникът изглеждаше доволен от приключването на разговора и побърза да се отдалечи. Рамзи седна на скамейката. Хоуви изчака пет минути, преди да се настани до него.