![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Те стояха на тревата пред цепнатината в камъка, един срещу друг. Бриана чу стъпките ми и се обърна към мен.
Втренчих се в нея, онемяла от изумление. Тя беше с рокля на Джесика Гутенбърг, много подобна на тази, която носех, само че нейната бе ярко зелена, с пластмасови камъчета по деколтето.
— Този цвят никак не ти отива — казах аз.
— Само тази беше шестнайсети размер — отвърна тя спокойно.
— Какво правите тук, за бога? — попитах, като се посъвзех донякъде.
— Дойдохме да те изпратим — каза тя и на устните ѝ се появи лека усмивка. Погледнах към Роджър, който сви леко рамене и ми се усмихна накриво.
— О, така ли, ясно. — Камъкът беше зад Бриана, два пъти колкото човешки ръст. Можех да видя през широката една стъпка цепнатина как утринното слънце сияе по тревата извън кръга.
— Или ти отиваш, или аз — каза тя твърдо.
— Ти! Да не си откачила?
— Не. — Погледна към цепнатината в камъка и преглътна. Може би яркозелената рокля караше лицето ѝ да изглежда бяло като тебешир. — Мога да го направя — мога да премина. Знам, че мога. Когато Гейли Дънкан мина през камъните, аз ги чух. Роджър също ги чу. — Тя погледна към него, сякаш за уверение, после впери очи в мен. — Не знам дали ще успея да открия Джейми Фрейзър; може би само ти можеш. Но ако не опиташ, аз ще го направя.
Отворих уста, но не успях да кажа нищо.
— Не разбираш ли, мамо? Той трябва да знае… трябва да знае, че е успял, че ни е спасил. — Устните ѝ потрепериха и тя ги стисна за минута.
— Дължим му го, мамо — каза тя тихо. — Някой трябва да го намери и да му каже. — Ръката ѝ докосна за миг лицето ми. — Кажи му, че съм се родила.
— О, Бри — отвърнах, гласът ми бе така задавен, че едва говорех. — О, Бри!
Тя стисна ръцете ми между своите, много силно.
— Той те даде на мен — каза тя така тихо, че едва я чух. — Сега аз ще те върна на него, мамо.
Очите ѝ толкова приличаха на очите на Джейми, когато погледнаха надолу към мен, изпълнени със сълзи.
— Ако го намериш — прошепна тя, — когато намериш баща ми — дай му това. — Наведе се и ме целуна, яростно, нежно, после се изправи и ме обърна към камъка.
— Върви, мамо — каза задъхано. — Обичам те. Върви!
С крайчеца на окото си видях Роджър да пристъпва към нея. Направих крачка напред, после още една. Чух звук, тихо бучене. Направих последната крачка и светът изчезна.
Шеста част
Единбург
24.
А. Малкълм, печатар
Първата ми съзнателна мисъл беше: „Вали. Трябва да е Шотландия.“ Втората ми мисъл беше, че това наблюдение не е голям напредък в сравнение с откъслечните образи, които подскачаха из главата ми, блъскаха се един в друг и възпламеняваха малки синаптични експлозии.
Отворих едното си око, с известна трудност. Клепачът ми беше залепнал и цялото ми лице бе студено и подпухнало като на удавник. Потреперих леко при тази мисъл и при това движение усетих мократа тъкан около мен.
Определено валеше — тихото, упорито барабанене на дъжда, който вдигаше слаба мъглица от капки над зеленото тресавище. Седнах, чувствах се като хипопотам, който се надига от блато, и веднага паднах по гръб.
Примигнах и затворих очи пред дъжда. Някакво смътно усещане за това коя съм — и къде съм — започна да се завръща в мен. Бри. Лицето ѝ се появи внезапно от паметта ми и ме сепна така, че ахнах, сякаш ме удариха в корема. Накъсани образи на загуба и болката от раздялата ме завладяха, слабо ехо от хаоса в каменния проход.
Джейми. Ето я — това беше котвата ми, единственото, което щеше да съхрани разсъдъка ми. Вдишах бавно и дълбоко, събрала ръце над бумтящото си сърце, призовавайки лицето на Джейми. За миг си помислих, че съм го изгубила, а после се появи — ясно и дръзко в ума ми.
Отново опитах да се изправя и този път останах така, подпряна на протегнатите си ръце. Да, определено беше Шотландия. Не можеше да е друго, разбира се, но освен това бе Шотландия от миналото. Поне се надявах да е от миналото. Във всеки случай не беше Шотландия, която напуснах. Дърветата и храстите бяха на други места; имаше и малка горичка от кленови фиданки точно под мен, не бях видяла такава при изкачването на хълма… Кога? Тази сутрин? Преди два дни?
Нямах представа колко време е минало от прехода и откога лежа в безсъзнание на склона под каменния кръг. Явно си бях полежала, ако се съдеше по това колко мокри бяха дрехите ми; бях подгизнала до кости и малки мразовити струйки се стичаха по тялото ми под роклята.