![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— ЧНСП402 — напява Галопа и провлачва крака по килима очертавайки саркастични бизони — о, и то какви ЧНСП.
— Ти опитваш да ми отмъкнеш козичката — усмихва се Слотроп, — обаче неуспешно.
— Ясно, виждам — усмивката на Галопа замръзва. — О, не, Слотроп, моля те, не, тръгнали сме на вечеря…
— Е и? Знам, че отиваме на вечеря…
— Не, ще изпаднем в много неудобно положение, трябва да я махнеш.
— Харесва ли ти? Истинска, ръчно изрисувана! Гледай! Готини цици, а?
— Това е униформена вратовръзка на „Уормуд Скръбс“.403
В главната ресторантска зала компанията се присъединява към масовата бъркотия на влизащи и излизащи келнери, офицери и дами. Повлечен от вихъра на движението, Слотроп най-после успява да се плъзне заедно с една млада танцьорка под ръка на две току-що освободени места: за да установи с изненада, че негова съседка отляво е Катье. Той издува бузи, пуфти, присвива очи в гримаса, старателно се вчесва с пръсти, а в това време супата вече е сервирана и Слотроп пристъпва към консумацията й така, сякаш обезврежда бомба. Катье не му обръща внимание, защото, говорейки през нейния генерал, обсъжда задълбочено с някакъв полковник неговата предвоенна професия, управител на игрище за голф в Корнуол. Дупки и неудобства на почвата. Дават представа за местността и почвата. Обаче най-много му харесвало да ходи на игрището нощем, когато язовците излизали от бърлогите си да играят…
Нещо странно се случва докато сервират и отсервират рибеното блюдо. Кадифенотоплото коляно на Катье изглежда се отърква в коляното на Слотроп под масата. Аха-а-а-а, мисли Слотроп, внимавай сега: ще приложа някоя хитрина, все пак нали съм в Европа? Той надига чаша и обявява, „Балада за Галопа Мъкър-Мафик“. Гръмват аплодисменти, свенливият Галоп опитва да сдържи усмивката си. Песента е известна на всички: един от шотландците се втурва през залата към рояла. Цезар Флеботомо, засуква лъскави от брилянтина мустаци докато им придава кинжална заостреност, изтичва зад едно буре с палма, за да усили осветлението, подава глава оттам, намига и шепнешком изсъсква на своя метр д’отел. Отекват винени гаргари, прокашляния и повечето от компанията запяват
Тонът наподобява пеенето на стотина — ала най-вероятно само двама — уелсци, тенорът южняк и басът северняк, нали, тъй че всякакви разговори, поверителни или не, биват ефикасно заглушени. Точно каквото е желанието на Слотроп. Той се накланя към Катье.
— В моята стая — прошепва тя, — 306, след полунощ.
— Разбрано — Слотроп става на крака навреме, за да се присъедини отново на първия такт:
След вечерята Слотроп прави дискретен знак на Галопа да тръгват. Хванати под ръка техните компаньонки танцьорките потеглят към мраморните салони, където тоалетните кабинки са оборудвани с мрежа от месингови съобщителни тръби, високо акустични, за улеснение на разговорите между кабинките. Слотроп и Галопа се отправят към най-близкия бар.
— Слушай — Слотроп говори в чашата с уиски и сода, подхвърляйки думите към ледените кубчета, за да могат да се охлаждат както му е редът, — или ме тресе някаква психоза или тук става нещо странно, какво ще кажеш, а?
402
ЧНСП — Чинът носи своите привилегии. — Б.пр.
403
Т.е. лондонският затвор „Уормуд Скръбс“. — Б.пр.