Игри за милиарди [bg]

25

Засякоха Джак в момента, в който излезе от небостъргача, в който се помещаваше централата на Капитол Груп, скочи в колата си и подкара. Да го следват беше лесно. Още преди месеци бяха монтирали проследяващо устройство в автомобила му. Макар че прекарваше повечето време у дома, допадаше им хладната увереност, че не може да им се измъкне.

Придържаха се на безопасно разстояние на три коли зад него. Шансът да ги забележи беше много по-голям от шанса да им се изплъзне, който беше почти нулев. Проследяващото устройство беше последната придобивка и се следеше от сателити на стотици километри височина. Дори да шофира в Европа, те пак щяха да знаят на коя улица се намира с точност до няколко сантиметра. Следваха го спокойно. Джак мина по моста, после потъна в сгъстения трафик на града. Няколко пъти ги раздели червеният сигнал на светофара, но хората от охранителната фирма не се обезпокоиха.

Очакваха да се качи на шосе 95 и да се отправи на север, към Ню Джърси и голямата си къща. Явно обаче момчето имаше работа в столицата.

Чакаха на червен светофар, когато Джак сви вляво. Следяха на екрана си всеки сантиметър от движението му. Почти не се обезпокоиха, когато колата му направи още един завой, спря за момент, а после започнала описва малки кръгове.

— По-добре забързай малко — каза спътникът на шофьора. Погледна часовника си, после пак заби поглед в екрана.

— Какво има?

— Не знам. Прави малки кръгове. — Помисли малко и добави: — Може би е многоетажен паркинг.

Шофьорът опита да заобиколи колите пред себе си, но безуспешно. Няколко пъти натисна клаксона, но не му обърнаха никакво внимание.

Най-накрая сви вляво според инструкциите на устройството. Оказаха се пред голям многоетажен паркинг на 18-а северозападна улица.

— Да влезем ли? — попита.

— Не. Спри тук. Да видим дали ще излезе.

По техните изчисления Джак беше влязъл в паркинга само преди две минути. Изчакаха малко отпред. Видяха как клиентите оставят колите си, а служители на паркинга ги прибират вътре и паркират.

— По дяволите! На пълно обслужване е! — изсумтя единият от преследвачите и удари с юмрук по таблото.

— Изпуснахме го — отбеляза шофьорът. Беше очевидно.

— Не се ядосвай. Ще го открием. Обикаляй квартала. Оглеждай магазините и сградите. Не може да е далече.

Предположението беше погрешно, защото в това време Джак беше на задната седалка на едно такси и бързаше към Юниън Стейшън. Беше повикал колата от мобилния си телефон и скочи отзад веднага щом служителят на паркинга му даде разписката за колата. В джобовете му бяха написани трийсет хиляди долара в едри банкноти. В единия джоб имаше билет за влака до Ню Йорк. Там го чакаше кола под наем, уредена предварително.