Игри за милиарди [bg]

При обир на банка не се губи време за броене на дребните монети. Когато се връщаха като загуби, числата експлодираха като артилерийски снаряди. От лошо настроението им стана самоубийствено.

Имаше и съпътстващи финансови щети, които трябваше да се добавят към общата сума. „Глоубълбенг“, която Уолтърс застави да прекрати договора си с „Арван Кемикълс“, така и не се бе съвзела. След като другите доставчици видяха как „Глоубълбенг“ дръпна шалтера на „Арван Кемикълс“, почти всички хукнаха към изхода веднага щом договорите им изтекоха. Не искаха да разчитат за икономическото си оцеляване на фирма, която действа толкова непочтено и жестоко.

След като изведнъж не можеше да получи материалите, които й бяха нужни, за да произвежда ракетите и бомбите си, след няколко месеца отчаяни опити „Глоубълбенг“ започнала се бори със смъртта чрез поредица напразни опити за намаляване на разходите. После фирмата фалира и излезе от бизнеса.

От Капитол Груп бяха платили стряскащите три милиарда за „Глоубълбенг“ в началото на войната в Ирак, когато изглеждаше, че да купиш фирма, работеща за военните, е все едно да имаш печатница за пари. В съответствие с общите счетоводни принципи цялото това огромно отчисление трябваше да влезе в отчетите за текущата година и още повече да намали печалбите. Поредната жертва на проклетия полимер.

Уолтърс се опита да смекчи положението с глупавия аргумент, че големите загуби намаляват данъците, като че ли това беше някаква утеха. Всички в стаята започваха да си дават сметка, че за пръв път в легендарната история на Капитол Груп нямаше да има печалби, които да се облагат с данък.

Джаксън драскаше в бележника си с бясна скорост. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си бе представял. Доколкото можеше да прецени, загубите можеха да достигнат космическите десет милиарда!

След като произнесе сумата гласно, Уолтърс също започна да осъзнава мащабите на случващото се. Лицето му пребледня, гърдите го заболяха, започна да се задушава.

Тлъстият бонус, който смяташе да поиска и който вече беше похарчил мислено, сега изглеждаше смешен. Ремонтът за три милиона на имението му в Грейт Фолс трябваше да се замрази. Трябваше да оттегли и офертата, която бе дал за разкошната планинска вила в Аспен. Щеше да е щастлив, ако успееше да се задържи на работа.

Джаксън и Белуедър изглеждаха също толкова зле. И двамата вече бяха доста богати — предостатъчно, за да живеят охолно до края на дните си. Но и за тях, както за много от баровците, парите никога не бяха достатъчно. В град, в който непрекъснато се появяваха нови милиардери, двамата бяха най-обикновени милионери. За жалост милионерите отдавна не се радваха на някогашния респект. Да бъдеш милиардер означаваше много по-добри покани, достъп, много повече хора, стремящи се да ти угодят. А и думата „милиардер“ звучеше толкова по-хубаво. Отекваше така прекрасно в ушите…