Фурията на Първия лорд [bg]

— Той е прав, Макс. И ти го знаеш.

Демос скръсти ръце и кимна на Макс.

— Радвайте се, че човекът е успял да направи нещо добро, преди да бъде заловен. Това няма да върне мъртвите на техните семейства. Той е избрал пътя на убийствата. Прекрачил е границата. Знаел е, че може да плати с живота си за това — той кимна в посока на случващото се. — Фиделиас го е знаел. Знаел е, че Октавиан няма да има избор. И се е примирил с това.

— Защо мислиш така? — попита Макс.

Демос сви рамене.

— Когато Магнус го разкри, Фиделиас не уби стареца. Можеше лесно да го направи и като се има предвид това, което знаеше по онова време, можеше да запази тайната си. Можеше да се опита да избяга, преди битката да приключи. Но той не го направи.

Тави слушаше всичко това, без да обръща особено внимание. Маркус беше предател. Маркус, който беше спасил живота му само преди няколко дни с риск за собствения си. Маркус, който беше направил всичко възможно да убие членовете на семейството на Тави.

Не Маркус, поправи се той. Фиделиас. Нямаше Маркус. Никога не е имало Маркус.

Имаше твърде много лъжи. Главата му щеше да се пръсне. Слънцето сякаш грееше прекалено ярко.

— Щом хората се върнат на борда, моля продължете, капитане — каза Тави. — Ще бъда в каютата си.

Обърна се, преди някой да успее да каже нещо, и се отдалечи с наведена глава. Щорите вече бяха спуснати, каютата беше доста тъмна и той се отпусна на койката, треперейки от прилива на адреналин след битката.

Само след няколко мига вратата се отвори и Кайтай влезе. С бързи стъпки тя пресече малката каюта и Тави усети как въздухът се сгъстява, правейки разговора им личен.

— Защо се държиш като идиот? — възкликна тя.

Тави отвори очи и се втренчи в нея. Тя се извисяваше над него и го гледаше уверено.

— Чала, маратите имат ли дума за „дипломация“?

Зелените й очи пламтяха, докато гневът й нарастваше. Тави усети как топлината го притиска, закипявайки вътре в него.

— Не е сега моментът за шеги — той присви очи към нея. — Не си съгласна със случващото се с М… с Фиделиас.

— Не познавам Фиделиас — отговори тя. — Познавам Маркус. И той не го заслужава.

— Може би. Може би не. Така или иначе е виновен за държавна измяна и законът е ясен.

— Законът — каза Кайтай и се изплю на пода, сякаш думата има гнил привкус. — Той се бие лоялно за теб от години.

— Той ме лъже от години — отговори Тави, гневът пламна в собствения му отговор. — Той предаде доверието на Империята. Убил е невинни, граждани и лоялни свободни хора.

— И рискува живота си безброй пъти на бойното поле с нас — отвърна Кайтай.

Тави се изстреля от леглото, а гласът му се издигна до рев, толкова силен, че от очите му сякаш засвяткаха искри.

— ТОЙ СЕ ОПИТА ДА УБИЕ СЕМЕЙСТВОТО МИ!

И двамата стояха там за момент, Тави дишаше тежко. Кайтай плъзна поглед надолу и нагоре по него, после бавно вдигна вежди.