Катерина де Медичи [bg]

След два часа мадам Жонди почука на вратата. Последвах я през галерията, отвеждаща към външното крило, където се помещаваше параклисът. Въведе ме вътре и остана пред витата стълба към камбанарията. Отказах лампата и заизкачвах в мрака високите и тесни стъпала. Бледа, немощна светлина се процеждаше иззад процепите на затворената врата. Отворих я.

Просторното празно помещение имаше висок таван и създаваше усещане за безкрайна, непрогледна тъмнина. Руджиери чакаше в центъра му – в средата на голям кръг. В четирите главни посоки мъждукаха свещи – едната се намираше точно зад нисък, покрит с коприна олтар. Върху него имаше клетка за птици и човешки череп с изрязано теме, за да побере кадилница. От очните кухини струеше пушек и изпълваше въздуха със смолисто свещенодействено ухание на тамян.

Руджиери пристъпи в края на пентаграмата, ала не излезе от нея – двуостра кама проблясваше в лявата му ръка.

– Кръгът вече е очертан. Елате. – Посочи ми място точно пред черния периметър. – Застанете там и правете каквото ви казвам.

Послушах го. Магьосникът размаха камата, докосвайки пода пред окръжността. Изрисува във въздуха невидима арка, колкото да ме пропусне да вляза.

– Елате! Бързо – прошепна ми.

Пристъпих вътре и той изпълни същите движения в обратен ред, запечатвайки пролуката.

В кръга тъмнината танцуваше като жива. Руджиери прибра камата в канията и се върна в центъра. Махна рязко с ръка и внезапно видях привидение – дребна жена, облечена и забулена в черно, с бяло лице, изпито от скръб.

Пресегнах се към нея – пръстите ми докоснаха студен метал и се отдръпнаха – върху нисък подиум стоеше голямо овално огледало, досега забулено с черно покривало. Руджиери остави покривалото и дръпна една табуретка пред стоманеното огледало.

– Седнете – заповяда ми и аз се подчиних.

Той, от своя страна, отиде до олтара и извади бял гълъб от клетката. Птицата се сгуши доверчиво в дланта му, ала магьосникът изви врата ѝ с ожесточен замах. Камата проблесна; главата на гълъба падна на пода и кръв обагри белите пера. Руджиери взе едно перо от олтара, натопи го в кървавия чукан и грижливо изписа непознати, примитивни букви върху огледалото. Червени символи покриха лицето ми и почти запълниха металната повърхност. Руджиери остави печалната си мастилница и перото и застана зад мен.

– Катрин, Катрин – заприпява мелодично със странна чувственост. – Искате да разберете участта на синовете си. Огледалото ще ви покаже бъдещите крале на Франция.

Сломена от горчива скръб, затворих очи и се облегнах на него, отпусната, сънена. Задишах дълбоко и бавно, изгубила желание да помръдна.