Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Гугъл“ все още търси специализирана употреба на технологията в болници и на други места, но като потребителски продукт тя е провал. Ако „Гугъл Глас“ беше проект на правителството, сигурно все още щяха да се занимават с него.
Проектът „Луун“, който целеше да качи безжичен интернет с балони, също се оказа неуспешен, когато се оказа, че от балоните все изтича газ. Проектът „Фогхорн“ за извличане на въглероден диоксид от морската вода, свързването му с водород, също извлечен от вода чрез електричество, за получаване на гориво, пак е на отдела „Х“. Звучи като перпетуум мобиле машина с течност, но в крайна сметка законите на термодинамиката показват, че превръщането на продукти от горене (CO2 и H2O) в годни за горене продукти ще отнеме повече енергия от получената. Отдел „Х“ обаче бил толкова запален по постигането на наглед невъзможното, че дори бил готов да се опълчи срещу законите на термодинамиката. Кати Ханън от „Х“ зачеркнала проекта „Фогхорн“ през 2016 г., когато осъзнала, че така и няма да постигне цената от 5 долара за галон гориво, да не говорим за пет години. Подобна липса на жалост е много важна за замислянето и провеждането на експериментите. Но Астро Телър, ръководителят на „Х“, по-скоро се хвали, отколкото да се жали с такива провали. През 2016 г. на конференцията ТЕД във Ванкувър той говори за „неочакваната полза от празнуването на провала“. Един ден „Х“ вероятно ще постигне нещо толкова зрелищно, че ще надмине дори самия „Гугъл“.
В „Локхийд Мартин“ били пионерите на идеята в рамките на компанията майка да има високорискова компания с разрешение да опитва налудничави неща, в случай че някои от тях донесат огромна възвръщаемост и ползи. През 1943 г. тя стартира своите тайни „Програми за напредничави разработки“, по-известни като „Скънк уъркс“, и произвежда някои от първите реактивни бойни самолети и шпионски самолети за голяма височина. Лабораториите „Бел“, част от „Ей Ти енд Ти“, действат по сходен начин от 1920-те години и изобретяват всякакви нови технологии, включително транзистора и лазера, но постепенно са се превърнали по-скоро в научни, отколкото в технологични лаборатории, и печелят осем Нобелови награди. Изследователският център „Пало Алто“ на „Ксерокс“ също се оказва ценна лаборатория за прилагане на нови идеи и за замисляне на нови бизнеси.
Засиленият апетит към провала е основна черта на подобни лаборатории, а в културата от Западния бряг сякаш има нещо, което им позволява да работят по-лесно. „Кодак“, „Блекбери“, „Нокия“ и много други фирми по целия свят не успяват да повторят апетита за здравословен неуспех. Трябва да се отбележи, че Западният бряг е специален в това отношение, понеже там структурата за двойна собственост на акциите е законна. При нея основателите запазват контрола върху гласуването в компанията, а инвеститорите само се наслаждават на пътуването. Така основателите могат да поемат рискове, да правят дългосрочни планове и да игнорират поне частично нетърпението или прекомерната предпазливост на акционерите. Ясно е, че това е дълбоко залегнало психологически в Силициевата долина.
В книгата си „Иновация без глупости“ (Non-Bulshit Innovation) Дейвид Роуън припомня необикновената история на „Наспърс“, консервативна компания за издаване на вестници от Южна Африка, която десетилетия наред категорично подкрепя африканерския национализъм, преди да се насочи успешно към инвестиции в технологиите през 1980-те години. По предложение на дръзкия млад мъж Коос Бекер тя изгражда първата мрежа за кабелна телевизия в Южна Африка през 1980-те години, а после и първата мрежа за мобилни телефони през 1990-те години. Нито едно от двете начинания не било евтино или лесно, и двете били доста рисковани, но се изплатили. После също като „Нокия“ „Наспърс“ стъпила накриво и загубила 400 милиона долара при сделка в Бразилия, последвала и поредица скъпи грешки с интернет в Китай, като само една от тях коствала на компанията 46 милиона долара за шест месеца.
Тук историята можело да приключи и да покаже, че при подобни хазартни ходове късметът рано или късно ти обръща гръб. Но не станало така. С едно последно хвърляне на заровете Бекер променил тактиката и потърсил обещаващ китайски стартъп, вместо да се опитва сам да започне такъв в страната. Натъкнал се на дребното предприятие „Тенсент“, управлявано от Пони Ма, син на капитана на пристанището на Шънджън. „Тенсент“ имало два милиона абонати за текстови съобщения в града, но не знаели как да извлекат печалба от тях. През 2001 г. Бекер вложил 32 милиона долара в „Тенсент“ и получил 46,5 процента от акциите. Седемнайсет години по-късно делът му струва 164 милиарда долара.