Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Много да се внимава — каза Халайн. — Бъдете изключително внимателни.

— Тези глинени гърненца… имате ли достатъчно в запас?

— Имаме, милорд, благодаря, че попитахте.

— Ако не възразявате да взема няколко тогава. Да речем… няколко хиляди.

— Няколко хиляди?

— Или колкото там може да задели гилдията ви, без да пречим на производството. Разбирате, че моля за празни гърнета. Разпоредете се да ги разпратят на началниците на всяка порта.

— Ще го направя, милорд, но защо?…

Тирион му отвърна с усмивка.

— Когато ми казахте да се облека топло, облякох се топло. Щом ми казвате, че трябва да сме внимателни, ами… — Сви рамене. — Видях достатъчно. Вероятно ще бъдете така добър да ме придружите до носилката ми?

— За мен ще бъде огромно, хм, удоволствие, милорд. — Халайн вдигна лампата и го поведе обратно към стълбището. — Много мило от ваша страна, че благоволихте да ни посетите. Голяма чест, хм. Отдавна кралската Ръка не ни е удостоявала с присъствието си. От времето на лорд Росарт, а той беше от нашия орден. А това беше при крал Ерис. Крал Ерис проявяваше голям интерес към работата ни.

„Крал Ерис ви е използвал, за да пече месото на враговете си“. Джайм му беше разправял разни истории за Лудия крал и любимците му пироманти.

— Джофри също ще се заинтересува, не се съмнявам. — „Поради което ще е най-добре да го държа настрана от вас.“

— Голямата ни надежда е кралят да ни удостои лично с царствената си особа в залата на Гилдията. Говорих за това с царствената ви сестра. Ще вдигнем голям пир…

Нагоре ставаше все по-топло.

— Негова милост е забранил всякакви пирове, докато не спечелим войната. — „По мое настояване.“ — Кралят не смята, че е уместно да се вдигат пирове с отбрани ястия, докато народът му е без хляб.

— Изключително, хм, милостив жест, милорд. В такъв случай може би неколцина от нас биха могли да посетят краля в Червената цитадела. Малка демонстрация на силите, които владеем, така да се каже, колкото да се поразсее Негова милост от многото си грижи. Адският огън е само една от страшните тайни на древния ни орден. Много и удивителни са нещата, които можем да ви покажем.

— Ще го споделя със сестра ми. — Тирион нямаше нищо против няколко чародейски фокуса, но страстта на Джоф да кара хората да се бият до смърт беше достатъчно изпитание; нямаше намерение да позволи на момчето да види възможността да ги гори живи.

Когато най-после изкачиха стълбите, Тирион свали козината и я метна през лакът. Залата на алхимиците представляваше внушителен лабиринт от черен камък, но Халайн го преведе през извивките и кривините, докато не стигнаха Галерията на железните факли, дълга и екнеща зала, където колони зелен огън танцуваха по други колони от черен метал, високи по двадесет стъпки. Призрачните пламъци мятаха отблясъци по излъскания черен мрамор на стените и пода и изпълваха залата със смарагдово сияние. Тирион щеше да се впечатли много повече, ако не знаеше, че грамадните железни факли бяха запалени тази сутрин в чест на неговата визита и щяха да ги угасят веднага щом вратите се затръшнат зад гърба му. Адският огън беше твърде скъпо изделие, за да се прахосва.