Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Сатара нямаше да се сети сам — обясняваше Аниор с уморен глас. — Някой трябваше да му помогне. Никога не допускаше нещата, засягащи дълбоко същността му, да достигат до будното му съзнание. Страхуваше се от тази истина.
— И на мен не ми беше лесно да я приема — каза Веова замислен. — Първо трябваше да се убедя, че наистина го обичам, преди да разбера защо. Толкова дълго нашите отношения бяха засенчвани от тази фалшива омраза между нас, че това прозрение ми струваше дълга вътрешна борба.
И след малко попита:
— Ти ли му каза, че съм второто му Аз?
— Не — отговори Аниор, — досети се сам.
Веова се разходи мълчалив из гората. После се спря пред Аниор.
— Въпреки това, ти не трябваше да го конфронтираш с този факт. Само обърка всичко. Какво ще направят сега ангарите от неговото царство? Кой ще се погрижи за Сатариус? Помисли ли въобще за последствията?
Аниор сведе глава. Знаеше, че упреците на Веова са оправдани. Нямаше отговори на неговите въпроси. Отново беше повлиял съдбоносно на развитието на тази система. И отново това влияние беше от съмнителна стойност. Но не съжаляваше за постъпката си. Готов бе да понесе каквото и да е наказание. Обичаше Сатара и щеше да му помогне, каквото и да му струваше това.
Веова го изучаваше с поглед, въздъхна тежко и каза: — Засега аз ще се погрижа за ангарите. Ще обединя двете царства така както Сатара пожела. Съобщи го на ръководния състав.
След това изчезна, връщайки се в своето царство.
В централата на Сатара бе настъпила пълна паника. Дежурните, които се грижеха за реда в царството, не само чуха страшния вик, но и видяха изчезването на Сатара. Никой не знаеше какво се бе случило. Но разбраха, че той преди това беше в личната зона на приятеля си и, когато Аниор пристигна в централата, те го гледаха със страх и неприязън. Новакът беше намерил някакъв начин да извлича огромна полза от любовта на Сатара към него и за кратко време беше изпреварил в личното си развитие повечето от тях. Беше като чуждо тяло в мида, станало бисера за сметка на нейното добруване. И сега стана причина Сатара да ги напусне.
Знаеха, че рано или късно Сатара беше длъжен да се издигне на горното ниво, но очакваха това да стане по по-различен начин. Освен това се надяваха той да продължи да ги ръководи като теор, а сега вече не бяха сигурни в това.
Главните помощници на Сатара се събраха в работната му зона в централата. Аниор беше помолил за тази среща и те бяха любопитни да узнаят какво се беше случило. Гледаха го с обвиняващи очи и очакваха обясненията му.
— Искам да ви се извиня — започна Аниор. — Правилно се досещате, че аз съм виновен за бързото заминаване на Сатара.
— Това не беше само бързо заминаване, — възкликна, главният архитект, — ти му причини някаква силна болка. Иначе той никога нямаше да ни остави така.
Аниор сведе засрамен глава.
— Казах му нещо за него и той го възприе много тежко. Прецених, че е време да го узнае. Не знаех, че толкова силно ще бъде разтърсен.
— Преценил си! А сега какво? Какво ще стане с нас?
Всички бяха възмутени. Аниор явно нямаше намерение да изпада в повече подробности, а и те не ги интересуваха особено. Виждаха черния облак на тъга край Аниор, но нямаха намерение да му простят постъпка с такива последствия.
— Предполагам, че теорите ще вземат някакво решение за съдбата на царството — успокои ги Аниор. — Говорих с Веова. Засега той ще поеме и двете царства. Сигурно скоро ще ви извика.
Видя облекчение по лицата на присъстващите. Те се разотидоха, за да съобщят новината на другите. Аниор остана сам и се премести в зоната на покаянието. Искаше да изживее на спокойствие мъката си.
Току що беше завършило съвещанието на теорите, грижещи се за този сектор на вселената. Отдавна не бе имало такава бурна дискусия. Участваха всички, включително обвързаните с по-ниските нива, с изключение на новия, когото бяха оставили на грижите на Кадор. Той имаше най-голям опит с проблемите на Делените.
Боар се усмихна, като си спомни емоционалните изблици на тези богове, нещо толкова неприсъщо за тях. Аниор успя да размъти водите не само на нивото на ангарите. За разлика от него, второто му Аз имаше редкия талант да предизвиква скандали, където и да се появеше.
Като пристрастна страна, той не се включи в обсъждането на мерките, които трябваше да вземат теорите след постъпката на Аниор. Изслуша спокойно всички съображения и доводи и прие решението им без възражения.