Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Той може би е малко упорит — отвърна незабавно Сара — но това определено не е грях.
Тя отмести погледа си към Джейд.
— Брат ти ми напомня за добре изваяна статуя. Отвън е толкова хубав, толкова съвършен, но от вътре е студен като мрамор.
Джейд се усмихна.
— Никога не съм намирала Нейтън за хубав — каза тя.
— Сара не може да мисли, че той е хубав — Кейн стисна ръката на жена си. — Той е грозен кучи син и това го знае всеки. За Бога, гърбът му е покрит с белези.
Сара зяпна от изненада, но Кейн продължи да се усмихва. Поне успяваха да я успокоят малко.
— Една жена е белязала гърба на Нейтън — извика Сара. — И това е същата жена, която е наранила сърцето му.
Тя захвърли салфетката см върху масата и се изправи.
— Нейтън не е грозен, сър. Той е изключително красив. Мисля, че е ужасно, че собственият му зет казва такива обидни думи за него. Сега, ако ме извините, бих искала да се кача горе.
Джимбо се намръщи на Кейн за това, че разстрои Сара и се отправи след нея, за да се убеди, че се е отправила нагоре по стълбите.
— Кейн, ти толкова я разстрои, че ще трябва да се извиниш — каза Джейд, като хвана ръката на мъжа си.
В този момент Джимбо се върна в трапезарията.
— Сара сега гледа малката — каза той. — Кажи ми защо грабна писмото от ръцете ми? Наистина ли мислеше, че ще го занеса?
— Писмото е джоба ми — каза Кейн. — Взех го, защото исках да го прочета.
— Кейн, това е посегателство… какво пише? — попита Джейд.
— Точно това, което ни каза Сара, че е написала отговори Кейн. — Тя иска аудиенция, за да разисква е принца брачния договор.
— Сигурен съм, че момчето е измислило някакъв план — намеси се Джимбо.
— Да — отвърна Кейн.
— Какво имаше предвид Сара като каза, че жена е белязала гърба на Нейтън? Кой е насадил тази глупост в мозъка й. Той беше хванат в капан от пожара в затвора.
— Но не беше ли Арая виновна да го затворят?
— Тя беше — призна Джимбо. — Това се случи преди толкова години, че се съмнявам Нейтън да таи злоба. Излязохме сухи, според мен, а и напуснахме острова с богата плячка, която си поделихме.
Кейн се изправи.
— Имам някои лични неща, които трябва да уредя. Няма да се върна до късно, Джейд. Сър Ричардс и аз имаме да разискваме някои неща.
— Защо трябва да говориш с военния министър? — попита тя, като не можа да скрие страха си. — Кейн, да не си започнал отново тайната си работа за правителството, без да си говорил с мен по този въпрос? Ти обеща…
— Тихо, скъпа — успокои я Кейн. — Помагам на Нейтън да уреди малкия си проблем, това е всичко. Аз се оттеглих и нямам никакво желание да се връщам към старите дни.
Джейд изглеждаше успокоена и Кейн се наведе и я целуна.
— Обичам те — прошепна той, преди да се отправи към вратата.
— Само още една минутка — извика Джейд. — Ти не ми обясни защо нарочно раздразни Сара. Кейн, ние вече знаем, че тя го обича. Достатъчно е само да я погледнеш в очите, за да го разбереш.
— Да, ние знаем, че тя го обича — каза Кейн. — Исках само да й го напомня — продължи той с дяволита усмивка. — Сега, ако ме извиниш, сетих се за още няколко мили и нежни думи и искам да ги напиша, преди да тръгна.
Той остави Джимбо и Джейд да зяпат след него.
За пръв път този ден Сара можа да откъсне мислите си от Нейтън. Малката Оливия спечели изцяло вниманието й. Тя беше хубаво дете и ту се усмихваше и се глезеше, ту викаше като оперен певец.
Оливия имаше зелени очи като майка си, а тъмната косица на главата й сигурно щеше да се накъдри като на баща й. Стернс обикаляше около Сара през цялото време, докато тя държеше бебето.
— Страхувам се, че малката ми любов е наследила склонността на чичо си Нейтън да вика. Тя може да бъде толкова гръмогласна, колкото и той — призна Стернс с лека усмивка. — Тя изисква незабавно да й се обърне внимание — обясни той, когато бебето започна да беснее.
Той пое отново Оливия в ръцете си и я прегърна.
— Ще отидем ли да намерим майка ти, малко ангелче? — изтананика той на бебето.
Сара не искаше да се връща в стаята си. Там тя се чувстваше самотна и знаеше, че проблемите й отново ще я налегнат.
Тя си легна рано тази вечер и тъй като беше много разстроена, спа цяла нощ. Тя смътно си спомни, че се сгуши в мъжа си. Тя знаеше, че той е спал при нея, защото леглото до нея беше още топло и Сара направи тъжното заключение, че Нейтън още е прекалено ядосан, за да си направи труда да я събуди. Тя помисли, че той все още вярва, че тя го е предала.
Тази възможност я вбеси. Когато приключи с ваната си, тя беше напълно разярена. Въпреки че беше почивала дълго, тя се чувстваше като стар, изцеден парцал. Тя мислеше, че и изглежда като такъв.