Любов по време на холера

Дотогава голямото му сражение, загубено безславно, бе с плешивината. Откакто видя първите косми, заплетени в гребена, разбра, че е осъден на адски мъки, невъобразими за тези, които не са подложени на тях. Съпротивлява се дълги години. Какви ли не билета и треви не изпробва, какви ли не поверия не повярва, изтърпя всякакви саможертви, за да брани от хищното опустошение всеки косъм на главата си. Научи наизуст селскостопанските инструкции в календара „Бристол“, защото някой му бе казал, че растежът на косата има пряка връзка с циклите на реколтите. Напусна постоянния си бръснар, който беше прекалено плешив, и го замени с един наскоро пристигнал чуждоземен, който подстригваше само когато луната навлиза в първата си четвъртинка. Новият бръснар тъкмо почваше да доказва, че има плодоносна ръка, когато се разкри, че изнасилвал послушнички и е търсен от полицията на няколко антилски държави, та го отведоха във вериги.

По това време Флорентино Ариса бе изрязал каквито реклами против оплешивяване му попаднеха из всевъзможните вестници, издавани в Карибието, и на които се публикуваха две фотографии на един и същ мъж, първо плешив като пъпеш, а после с лъвска грива — преди и след употребата на безпогрешното лекарство. За шест години бе изпробвал сто седемдесет и две такива плюе много други допълнителни средства, посочени на етикетите на шишенцата, и единствената му придобивка беше екзема на главата, сърбяща и воняща, наречена „Северно сияние“ от фарисеите в Мартиника, защото на тъмно фосфоресцираше. Накрая прибягна до всевъзможните билки, които индианците възхваляваха по пазара, и до всички чудодейни церове и ориенталски отвари, които се продаваха на Портала на писарите, но когато се усети, че всичко е мошеничество, вече имаше тонзура на свещенослужител. В нулевата година на новия век, когато Хилядодневната война още обезкървяваше страната, през града мина един италианец, който изработваше по мярка перуки от естествена коса. Струваха цяло състояние и производителят не даваше гаранция за повече от три месеца, по малцина от заможните плешивци устояха та изкушението. Флорентино Ариса беше от първите. Премери една перука, която толкова приличаше на опетнената му коса, та чак се уплаши да не би да настръхне при лошо настроение, но не можа да възприеме мисълта, че ще носи на главата си косата на мъртвец. Единствената му утеха бе, че скоротечното оплешивяване не му даде време да се види с бели коси. Веднъж един развеселен пияница го срещна на речния пристан, като излизаше от работа, прегърна го въодушевено и му свали шапката сред подигравките на хамалите, като го целуна звучно по кратуната.