Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Срещата прогони съня му. Вместо да откара Леона Касиани с файтон, той я изпрати пеш през стария град, където стъпките му кънтяха като конски подкови по паветата. През отворените балкони току излитаха откъслеци от бегли гласове, съкровености от спалните, любовни стонове, усилени от призрачната акустика и горещото ухание на жасмини из заспалите улички. За втори път Флорентино Ариса трябваше да събере цялата си воля, за да не разкрие на Леона Касиани потисканата си любов към Фермина Даса. Вървяха заедно с отмерена крачка и се обичаха спокойно като стари годеници, тя — вживяна в щастието на Карибия, той — изживяващ своето собствено нещастие. От един балкон на площад Адуана пееше някакъв мъж и песента му отекваше сред сградите във верижно ехо: „Когато се носех в огромните морски вълни“. Вече пред къщата й на улица Сантос де Пиедра, тъкмо когато трябваше да се сбогува с нея, Флорентино Ариса помоли Леона Касиани да го покани на чаша бренди. За втори път я молеше при подобни обстоятелства. Първия път, преди десет години, тя му каза: „Ако се качиш при мен по това време, ще трябва да останеш завинаги.“ Той не се качи. Но сега щеше да се качи каквото и да станеше, дори ако трябваше после да измени на думата си. Но Леона Касиани го покани без никакво обвързване.
Така, когато най-малко предполагаше, той се оказа в светилището на една любов, изгаснала, преди да се роди. Родителите на Леона Касиани бяха починали, единственият й брат се бе замогнал в Кюрасао и тя живееше сама в старата семейна къща. Преди години, когато още не беше се отказал от намерението да я направи своя любовница, Флорентино Ариса често я посещаваше в неделя със съгласието на родителите й, а понякога идваше вечер и оставаше до късно през нощта, и имаше толкова голям принос за подреждането на къщата, че я смяташе почти като своя. Тази нощ след киното обаче той изпита чувството, че гостната бе изчистена от спомените за него. Мебелите бяха разместени, по стените бяха окачени други графики и той помисли, че всички тези ожесточени промени са направени нарочно за да засилят внушението й, че той никога не е съществувал. Котката не го позна. Уплашен от яростта на забравата, той каза: „Вече не ме помни.“ Но тя отвърна през рамо, докато сервираше брендито, че ако това чак толкова го тревожи, може да спи спокоен, защото котките никого не помнят.
Облегнати удобно на дивана, съвсем близо един до друг, те заговориха за себе си, какви са били, преди да се запознаят един следобед, кой знае кога, в мулешкия трамвай. Животът и на двамата протичаше в съседни канцеларии, а никога дотогава не бяха говорили за нещо друго освен за работата. Флорентино Ариса сложи ръка на бедрото й и почна да го гали с лекото си докосване на заклет прелъстител, тя не се отдръпна, но не му и отвърна дори с едно потръпване от любезност. Едва когато той се опита да отиде по-далеч, тя хвана изследователската му ръка и я целуна по дланта.
— Дръж се прилично — каза му тя. — Отдавна разбрах, че не си мъжът, когото търся.
Когато била съвсем млада, някакъв силен и ловък мъж, чието лице така и не видяла, я повалил ненадейно на вълнолома, разкъсал й дрехите и я обладал светкавично и буйно. Просната върху камъните, цялата изранена, тя се молела този мъж да остане завинаги, за да умре от любов в обятията му. Така и не видяла лицето му, пито чула гласа му, но била сигурна, че може да го познае измежду хиляди по формата, размера и начина му да се люби. Оттогава казвала на всеки, който се съгласявал да я изслуша: „Ако някога срещнеш един грамаден, як тип, изнасилил една бедна негърка на вълнолома на удавниците един петнадесети октомври, към единадесет и половина вечерта, кажи му къде може да ме намери.“ Казваше го просто по навик и го бе казвала на толкова хора, че вече бе загубила всякаква надежда. Флорентино Ариса бе изслушвал много пъти този разказ, както би слушал прощалните сирени на някой кораб в нощта. В два часа бяха изпили по три брендита и той наистина знаеше, че не е мъжът, когото тя чака, и се зарадва, че го знае.