Любов по време на холера

Всъщност за представите на времето си Флорентино Ариса бе преминал граничната межда на старостта. Беше на петдесет и шест години, не само навършени, но и според него добре изживени, защото бяха години на любов. Но ни един мъж на неговата възраст не би рискувал да стане за посмешище, като се прави на млад, независимо дали изглежда така, или си въобразява, че изглежда, а и никой не би посмял да си признае без срам, че все още плаче тайно по една нещастна любов от миналия век. Не беше време човек да е млад. Имаше установен начин на обличане за всяка възраст, но облеклото на старостта почваше да се носи малко след юношеството и продължаваше до гроб. Старостта беше за обществото не толкова възраст, колкото достойнство. Младежите се обличаха като дядовците си, придаваха си по-голяма тежест с преждевременно сложени очила, а на бастуна се гледаше много добре още от тридесетгодишна възраст. За жените имаше само две възрасти: възрастта за омъжване, която бе до двадесет и две години, и възрастта на вечните стари моми — за всички останали. Другите: омъжените, майките, вдовиците, бабите, бяха отделен вид, който водеше сметка на възрастта си не по изживените години, а по годините, които им оставаха до смъртта. Флорентино Ариса обаче прескачаше клопките на старостта с ожесточена дързост, макар че знаеше особената си орис още от дете да прилича на старец, Отначало беше поради немотията. Трансито Ариса разпаряше и преправяше за него дрехите, които баща му решаваше да изхвърли, затова като малък той ходеше на училище в сюртуци, които се влачеха по земята, като сядаше, и с дипломатически шапки, в които потъваше до ушите въпреки подплънките от памук. Понеже и от петгодишен носеше очила за късогледство, а косата му беше индианска като на майка му — с щръкнал и дебел косъм като конска грива, — видът му не говореше нищо. За щастие в цялата неуправия на правителството поради непрестанните граждански войни училищните изисквания не бяха така придирчиви, както преди, и в държавните училища се получи бъркотия от произходи и социални положения. Малолетни деца влизаха в час вонящи на барут от барикадите, с отличителни знаци и униформи на бунтовни офицери, извоювани с куршум в незнайни сражения, и с оръжие на коланите. При най-малката свата през междучасието почваха да стрелят, заплашваха учителите, ако им пишеха лоши бележки, а един от тях, ученик в трети курс в колежа „Ла Сал“ и полковник в оставка, застреля брат Хуан Еремита, общинския префект, задето казал в час по катехизис, че бог е член на консервативната партия.

От друга страна, децата на изпадналите в немилост знатни фамилии ходеха облечени като старинни принцове, а някои от най-бедните дори ходеха боси. Сред всички тия причудливости, насъбрани откъде ли не, Флорентино Ариса пак се нареждаше сред най-особените, но не дотам, че да привлича прекалено много вниманието. Най-тежкото оскърбление беше някой да му подвикне на улицата: „Грозният и сиромахът си остават все с ищаха.“ Та онези одежди, наложени му от нуждата, бяха и останаха до края на живота му най-подходящи за неговата загадъчна същност и мрачен характер. Когато му дадоха първия важен пост в Карибската речна компания, той си поръча дрехи по мярка, но пак в стила на облеклото на баща си, останал в паметта му като старец, умрял на почетната Христова възраст: тридесет и три; години. Така че Флорентино Ариса винаги изглеждаше много по-възрастен, отколкото е. До такава степен, че Брихида Сулета, краткотрайна негова любовница, която си беше доста цапната в езика и му поднасяше истините, без да ги поизплакне на чешмата, му каза още от първия ден, че й харесва повече без дрехи, защото гол бил двадесет години по-млад. Но той никога не можа да преодолее това, първо, защото собственият му вкус не позволяваше да се облича по друг начин и второ, защото никой на двадесет години не знаеше как да се облаче като по-млад, освен да извади отново от гардероба късите си панталонки и моряшката шапка. От друга страна, и той не можеше да избегне понятието старост, характерно за времето му, затова беше почти неестествено, че когато видя Фермина Даса да се спъва на излизане от киното, бе разтърсен от ужасяващото прозрение, че тази мръсница смъртта можеше да спечели безвъзвратно ожесточената му война за любовта.