Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Звучи забавно. Ще дойда. Какъв е твоят предпочитан заседател?

— Не мога да кажа точно. Мисля, че идеята за отмъщение би допаднала на белите расисти. Автомати, насилие, закрила на жени. Ще бъдат във възторг. Но моят човек е чернокож и е убил двама от техните.

— Съгласен съм. Аз бих избягвал жените. Те не съчувстват на изнасилваните, но ценят по-високо живота. Жените не могат да проумеят, че някой ще вземе автомата и ще пръсне черепите на други двама. Аз и ти го разбираме, защото сме бащи. Това ни е по вкуса. Насилието и кръвта не ни разкисват. Ние се възхищаваме от постъпката му. Трябва да намериш неколцина като нас за съдебни заседатели. Млади и образовани бащи.

— Хм, интересно. Лусиен пък твърди, че предпочита жените, защото са по-способни на съчувствие.

— Не съм на това мнение. Познавам жени, които биха ти прерязали гърлото, ако им се изпречиш на пътя.

— Някои от твоите клиентки ли?

— Да, едната е в списъка. Франсис Бърдийн. Избери я и аз ще й кажа как да гласува.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Тя ще направи каквото й кажа.

— Можеш ли да дойдеш в съда в понеделник? Искам да наблюдаваш съдебните заседатели по време на избора, а после да ми помогнеш за дванайсетте.

— Няма да го пропусна.

Джейк чу гласове отдолу и сложи пръст на устните си. Нададе ухо, после се усмихна и направи знак на Хари Рекс да го последва. Качиха се на пръсти по стълбата и се заслушаха в суматохата край бюрото на Етъл.

— Вие, разбира се, не работите тук — настояваше Етъл.

— Аз, разбира се, работя тук. Джейк Бриганс, който, мисля, е ваш шеф, ме назначи в събота.

— За каква ви назначи?

— За юридически сътрудник.

— С мен не го е обсъждал.

— Той го обсъди с мен и ми предложи мястото.

— Колко ще ви плаща?

— Стотарка на час.

— Боже господи! Първо трябва да говоря с него.

— Аз вече говорих с него, Етъл.

— За вас съм мисис Туити. — Етъл я изгледа критично от глава до пети. Избелели джинси, евтини мокасини, без чорапи, широка бяла памучна риза и — нямаше никакво съмнение — нищо под нея. — Не сте облечена подходящо за тази кантора. Облечена сте… направо неприлично.

Хари Рекс повдигна вежди и се ухили на Джейк.

— Моят шеф, който се явява и ваш шеф, ми каза, че мога да ходя така.

— Не ви ли се струва, че нещо сте забравили?

— Джейк ми позволи да го забравя. Каза, че вие не сте слагали сутиен от двайсет години. Каза, че повечето жени в Клантън ходят без сутиен, затова оставих моя вкъщи.

— Какво ви каза? — изпищя Етъл, скръстила ръце пред гърдите си.

— Джейк горе ли е? — попита делово Елън.

— Да, ще му се обадя.

— Не си правете труда.

Джейк и Хари Рекс се вмъкнаха в големия кабинет и зачакаха новата помощничка. Тя влезе, мъкнейки огромна чанта.

— Добро утро, Роу Арк — каза Джейк. — Запознай се с един добър приятел, Хари Рекс Вонър.

Хари Рекс се ръкува и впери поглед в розата й.

— Радвам се да се запознаем. Как е първото ви име?

— Елън.

— Наричай я Роу Арк — каза Джейк. — Тя ще работи е мен до края на делото „Хейли“.

— Чудесно! — Хари Рекс не откъсваше поглед от нея.

— Хари Рекс е местен адвокат, Роу Арк, един от многото, на когото не трябва да вярваш.

— За какъв дявол си назначил сътрудник жена? — попита безцеремонно Хари Рекс.

— Роу Арк е гений по наказателно право, каквито са повечето студенти в трети курс. Освен това тя работи много евтино.

— Да не би да имате нещо против жените, сър?

— Не, мис. Обичам ги. Женил съм се за четири.

— Хари Рекс е най-противният адвокат по разводите в окръг Форд — обясни Джейк. — Всъщност той е най-противният адвокат въобще. А ако се задълбочим, той е най-противният човек, когото познавам.

— Благодаря — каза Хари Рекс и успя най-накрая да откъсне погледа си от нея.

Тя оглеждаше огромните му, мръсни, подпетени, протрити мокасини, раираните найлонови чорапи, провиснали и набрани около глезените, омачканите кафеникави панталони, целите в лекета, оръфаното тъмносиньо сако, яркорозовата плетена вратовръзка, която стигаше до средата на гърдите му, и каза:

— Намирам, че е симпатяга.

— Ако речеш, те правя съпруга номер пет.

— Привличането е само физическо — отвърна тя.

— Дайте да се разберем — обади се Джейк. — В тази кантора, след като Лусиен си отиде, сексът е нещо непозволено.

— Много неща си отидоха с Лусиен — рече Хари Рекс.

— Кой е този Лусиен?

Джейк и Хари Рекс се спогледаха.

— Много скоро ще се запознаеш с него — обясни Джейк.

— Секретарката ти е сладурана — каза Елън.

— Знаех си аз, че ще си допаднете. Когато я опознаеш, ще видиш, че е душа човек.

— Колко време ще ми трябва?

— Знам я от двайсет години — каза Хари Рекс — и все още чакам.

— Как вървят работите? — попита Джейк.

— Бавно. Има една дузина дела на база решението Макнотън и всички са огромни. Прегледала съм ги почти половината. Мислех да работя тук цял ден, ако, разбира се, оня разярен бик долу не ме нападне.

— Аз ще се заема с нея — каза Джейк.

— Радвам се, че се запознахме, Роу Арк. — Хари Рекс се запъти към вратата. — Ще се видим пак.

— Благодаря ти, Хари Рекс — каза Джейк. — Ще се видим в сряда вечер.