Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Хедър и съпругът й, който седеше в противоположния край на масата, се спогледаха. Само Брандън знаеше с каква силна тревога я изпълваше непоколебимата решимост на Джърмейн да спечели сина им на всяка цена. От няколко години насам се чуваха неясни слухове за Бо и красивата млада жена, но досега нито един от тях не се бе потвърдил. И Хедър, и Брандън знаеха много добре на какъв риск би се изложил синът им, ако се поддаде на прелестите на Джърмейн и я вкара в леглото си. Независимо дали би забременяла или не, тя несъмнено щеше веднага да се оплаче на сприхавия си баща, че е била обезчестена. И мистър Холингсуърт определено нямаше да се поколебае да откара до олтара негодника, сторил това, с опряно в главата му дуло.
Брена упорито продължаваше да се заяжда по сестрински с брат си.
— Мадам Феру каза, че онзи ден си отишъл в магазина й с Джърмейн, Бо. Тъкмо тогава Джърмейн е обявила, че ще стане твоя съпруга. Защо ще го правиш, ако няма да се жениш за нея?
Бо въздъхна ядосано.
— Не си ли забелязвала, че мадам Феру притежава изумителната способност да разправя какво ли не, освен онова, което е уместно в дадената ситуация? Вероятно е пропуснала да спомене, че престоях в дюкяна й не повече от десетина минути, и че после продължих по пътя си… без Джърмейн.
— За бога, Бо, не се разстройвай толкова — възкликна Брена, развеселена от руменината, плъзнала по лицето на брат й. Беше много доволна от себе си, задето го бе принудила да си признае колко бързо си е тръгнал от магазина. Самата тя отдавна знаеше това от мадам Феру. — Сигурна съм, че Сарина не е способна да изпита и капчица ревност.
— Напротив — поправи я с усмивка русокосата красавица. — Щом става въпрос за Бо, определено съм способна. А откакто Джърмейн ме предупреди да стоя настрана от него, неизменно изпитвам угризения на съвестта дори при самото споменаване на името й.
— Искаш да кажеш, че Джърмейн действително ти е казала да стоиш настрана от Бо? — повтори слисано Хедър. — Как смее?
— Дали скъпото ми семейство ще ми позволи да сменя за момент темата? — умолително възкликна Брандън в опит да измъкне сина си от неловкото положение.
— Да, татко — съгласи се веднага Бо, благодарен за намесата му. Темата на разговора вече бе започнала да разваля доброто му настроение. — Ако мислиш, че гласът ти ще се чуе сред цялата тази врява, давай.
— Тъкмо е теб исках да разговарям — каза Брандън, като вдигна вежди. — Отговори ми на един въпрос.
Бо разпери ръце в знак на готовност.
— Слушам те, татко.
— Виж, аз нямам никакви възражения срещу мосю Филип. Той е изключителен готвач, но не смяташ ли, че злоупотребяваш с човека, като очакваш от него да ти служи още и като иконом и прислужник?
Синът му сви небрежно рамене.
— Когато се върнах и влязох в къщи, заварих само домашната помощница да работи. Тя се мъчеше да свърши работата на всички останали слуги, докато самите те се излежаваха наоколо. Затова освободих всички с изключение на нея и Томас. Жалко, че не го сторих по-рано.
— Всичко това е чудесно, сине — сухо отвърна баща му, — но ми се струва дяволски неподходящо да ми отворят входната врата на дома ти и да се озова лице в лице с мъж, сграбчил сатър в ръка. Още настръхвам, като си спомня.
За пореден път всички на масата избухнаха в смях, представяйки си как техният висок, широкоплещест домакин, стои с ококорени от уплаха очи пред много по-дребния от него готвач, който по всяка вероятност дори не бе забелязал реакцията, предизвикана от сатъра му. Сарина се тресеше от смях, притиснала отчаяно ръце към корема си.
— Ох, никога не съм срещала по-чудесни хора от това семейство — заяви тя, като избърса сълзите, набъбнали в очите й. — Но не бива да се смея повече. Боли.
Брандън вдигна чашата си с вино и й се усмихна.
— Добре дошла в семейството, скъпа моя.
Думите му бяха последвани от ентусиазирани възгласи „Наздраве!“, които недвусмислено показаха, че всички единодушно се присъединяват към тях. Сарина бе вече част от семейството.
Две седмици по-късно Хартхейвън гъмжеше от жени, поканени да се запознаят с невястата на Бо. Цяла сутрин в имението пристигаха карета след карета, пълни с гостенки, нетърпеливи да огледат отблизо новата мисис Бърмингам, която според всички слухове вече била бременна.
За Сарина Бърмингам вече се знаеха доста неща. Знаеше се, че е тукашна, което повечето дами приеха е облекчение след явното предпочитание, проявено от възрастните братя Бърмингам към чужденките. Знаеше се, че е живяла известно време в Англия и че там е завършила образованието си — факт, който изглежда също бе в нейна полза, тъй като неприятните спомени от Войната за независимост вече бяха избледнели и в момента всичко английско беше много модерно. Знаеше се и това, че настойницата на Сарина, покойната Лидия Уинтръп, е насърчавала любовта на повереницата си към рисуването, че й е осигурила най-добрите учители и че в резултат тя е станала добра художничка. Понастоящем Сарина рисуваше портрет на Хедър и дъщерите й, заради което трите идваха в Чарлстън, отсядайки в къщата на Бо Бърмингам, поне два пъти седмично. Понякога ги придружаваше старият Бърмингам, а от време на време цялото семейство се появяваше на театър или вечеря заедно с годеника на Сюзан, Майкъл Йорк.