Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Миреле ги поведе към плоското било на един нисък хълм, покрит с борове и кожолист. Два огромни дъба горе пречеха на всичко останало да израсте нависоко с широките си корони. Под дебелите сплетени клони бяха разпънати три високи шатри от закърпени платнища, имаше и една каруца и пет високи бойни коня, всеки грижливо завързан по-надалече от останалите. Нисао Дачен, в просто скроена рокля в бронзов цвят, чакаше под навеса пред една от шатрите, сякаш да срещне скъпи гости с „добре дошли“. Сейрин Хойган бе до нея, облечен в маслиненозелено палто, каквото носеха мнозина от Гайдините. Плешив и набит, с гъста черна брада, Стражникът на Нисао стърчеше по-висок от нея. На няколко крачки встрани от тях двама от тримата Гайдини на Миреле с тревога следяха приближаването им. Край Макин, тънък и светлокос, и Нюел Дроманд, тъмнокос и едър, с брада, оставяща горната му устна оголена. Не изглеждаха изненадани. Очевидно един от Стражниците беше пазил някъде напред и ги беше предупредил. Нищо наоколо обаче не обясняваше цялата тази потайност, нито защо Миреле бе толкова нервна. Пък и ако Нисао ги чакаше да ги посрещне с „добре дошли“, защо тогава изглеждаше така, сякаш предпочиташе в този момент да се изправи пред Елайда, и то заслонена?
Две жени, надничащи иззад ъгъла на една от шатрите, бързо се скриха, но не и преди Егвийн да ги разпознае. Никола и Арейна! В какво ли я беше въвлякла сега Сюан?
Сюан обаче не показа и следа от някаква нервност, а слезе от коня и каза спокойно:
— Хайде, изведи го, Миреле. Веднага. — Изглежда, бе решила да се възползва от момента и да си отмъсти за доскорошното пренебрежение. — Твърде късно е за криеница.
Без да каже нито дума, Миреле се смъкна от седлото и се шмугна в една шатрите. Нисао се ококори още повече. Изглеждаше замръзнала.
Никой освен Сюан не беше достатъчно близо, за да я чуе, така че Егвийн тихо, но настоятелно попита:
— Защо се намеси? Сигурна съм, че тъкмо се канеше да признае… каквото има да признава… а аз така и не разбрах. И какви са тези петак-пиперки?
— Много са популярни в Шиенар и в Малкиер — отвърна й Сюан също така тихо. — С форма на меден петак и много люти. А за това разбрах едва след като оставих Елдин тази заран. Трябваше да я оставя тя да води; подробностите не знам. Едва ли щеше да е по-добре да я оставя просто да ти го каже, нали? А и за Нисао не знаех. Смятах, че те почти не си говорят. — Тя хвърли бегъл поглед към Жълтата сестра и раздразнено поклати глава. Всеки пропуск да разбере нещо Сюан смяташе за личен провал и трудно можеше да си го прости. — Освен ако не съм била и глупава освен сляпа, какво тези двете… — Тя направи гримаса, сякаш беше напълнила устата си с нещо гнило, после дръпна Егвийн за ръкава. — Ето ги, идват. Сега сама ще видиш.
Първа от шатрата излезе Миреле, а след нея — някакъв мъж, само по бричове и ботуши. Наложи се да се приведе, за да излезе. Държеше гол меч — белези изпъстряха леко окосмените му гърди стърчеше и над Миреле, и над останалите Стражници. Дългата му тъмна коса, прибрана с плетена кожена превръзка на слепоочията, изглеждаше по-прошарена със сиво, отколкото когато Егвийн го бе видяла за последен път. Лан Мандрагоран. Отделни късчета от главоблъсканицата изведнъж си дойдоха на мястото, но като цяло тя си остана все така неразрешима. Той беше Стражникът на Моарейн, Айез Седай, която беше извела нея, Ранд и останалите сякаш преди цял век, но Моарейн бе загинала, убивайки Ланфеар, а веднага след това Лан беше изчезнал в Кайриен. Може би за Сюан всичко беше ясно, но за нея самата беше като в мъгла.
Миреле промърмори нещо на Лан и го докосна по рамото. Той се дръпна като изнервен кон, но коравото му лице така и не се извърна към Егвийн. Най-накрая обаче той кимна, обърна се и закрачи под клоните на дъбовете. После спря, вдигна меча с две ръце над главата си, изправи се на пръстите на единия си крак и замря неподвижно.
За миг Нисао го изгледа намръщено, сякаш и тя виждаше във всичко това някаква нерешима главоблъсканица. После погледът й срещна този на Миреле и очите и на двете се плъзнаха към Егвийн. Но вместо да дойдат при нея, те пристъпиха една към друга и си зашепнаха припряно. После Нисао заклати глава невярващо.
— Ти ме напъха в това — простена тя високо. — А аз те послушах като сляпа глупачка.
— Това май ще е… интересно — каза Сюан, след като двете най-сетне се обърнаха към нея и Егвийн. Произнесе последната дума така, че прозвуча доста неприятно.
— Ще благоволите ли да влезете, майко? — каза Миреле и посочи най-близката шатра. Само лекият трепет в гласа й развали външното й спокойствие. Потта се беше махнала. Изтрила я беше, разбира се, но не се беше изпотила пак.