Корона от мечове

— Благодаря, не, дъще.

— Малко пунш? — попита Нисао с усмивка, но и тя изглеждаше притеснена. — Сюан, бягай кажи на Никола да донесе пунша. — Сюан не помръдна и Нисао примигна изненадано и присви устни. Усмивката й обаче се върна моментално и тя леко повиши глас. — Никола? Донеси пунша, чедо. Боя се обаче, че е направен със сушени боровинки — сподели тя с Егвийн. — Но освежава особено.

— Не искам пунш — отвърна кратко Егвийн. Никола излезе иззад шатрата, но не показа особена готовност да се подчини, а зяпна четирите Айез Седай. Нисао я изгледа с неприязън, но не каза нищо. Още едно късче от главоблъсканицата изщрака на мястото си и Егвийн задиша малко по-леко. — Това, което искам, дъще, и за което настоявам, е обяснение.

Колкото и убедително да изглеждаше невъзмутимото лице на Миреле, лустрото се оказа тънко и тя умолително протегна ръка.

— Майко, Моарейн не ме избра само защото бяхме приятелки. Двама от моите Стражници преди принадлежаха на Сестри, които загинаха. Ейвар и Нюел. Никоя друга Сестра не е спасявала повече от един от столетия.

— Аз се замесих само заради ума му — каза припряно Нисао. — Проявявам известен интерес към болестите на ума, а това може да се нарече точно такъв случай. Миреле буквално ме въвлече.

Миреле я изгледа с неприязън, а Жълтата й отвърна с лихва.

— Майко, когато Айез Седай на един Стражник умре, той все едно поглъща нейната смърт и тя след това го изяжда отвътре. Той…

— Знам това, Миреле — прекъсна я рязко Егвийн. Сюан и Леане й бяха разказали доста, въпреки че нито една от двете не знаеше, че ги беше разпитвала, защото искаше да разбере какво очаква Гавин. Тежка сделка го беше нарекла Миреле и навярно наистина беше така. Когато загинеше Стражникът на една Сестра, тя потъваше в скръб; можеше да я сдържа донякъде, да я контролира, но рано или късно скръбта си прояждаше път в душата й и избликваше навън. Колкото и да се справяше с това Сюан пред други хора, тя все още плачеше нощем за своя Алрик, убит в деня, в който я свалиха от трона. И все пак можеха ли да се сравнят дори месеци на сълзи със самата смърт? Разказите им изобилстваха със случаи на Стражници, загинали, за да отмъстят за своите Айез Седай, и всъщност в повечето случаи ставаше точно това. Мъж, който желае да умре, мъж, търсещ съзнателно нещо, което да го убие, поемаше рискове, каквито дори един Стражник не би могъл да преживее. А навярно най-ужасното във всичко това беше, че те го знаеха. Знаеха каква ще е съдбата им, ако тяхната Айез Седай загине, знаеха какво ги влече към смъртта, след като тя умреше, и знаеха също така, че с нищо не могат да го променят. Не можеше и да си представи що за кураж е нужен, за да приеме човек такава сделка, след като знае всичко това.