Добре пазени тайни

— Не тук, Стейси — намеси се бързо Джуниър, стана от мястото си и я хвана за ръката. — Ще те придружа до колата ти. Какво ще правиш тази сутрин? Ще играеш ли бридж? — Той посочи към една група жени наблизо, които закусваха. — Колко хубаво.

Алекс забеляза, че всички бяха вперили очи в тях. Пъхна една петдоларова банкнота под чинийката и напусна кафе-бара няколко минути след Джуниър и Стейси.

Държеше се на разстояние от тях, но успя да види как Джуниър прегърна Стейси и я погали утешително по гърба. Целуна я нежно по устните. Тя се вкопчи в нето, молейки го за нещо, което я беше накарало да се разтрепери от ужас. Изглежда отговорът му я успокои. Тя се отпусна на гърдите му.

Джуниър се освободи от прегръдките й, но по такъв чаровен начин, че Стейси продължи да се усмихва, когато той я напъха в колата на седалката зад волана и й махна с ръка за сбогом.

Алекс беше вече в стаята си, когато той почука на вратата й.

— Аз съм.

Тя му отвори.

— За какво беше всичко това?

— Мислеше, че съм прекарал нощта с вас. Тъй като закусвахме заедно в кафе-бара.

— Боже мой! — прошепна Алекс. — Хората в този град наистина имат богата фантазия. По-добре си вървете, преди някой друг да си помисли същото.

— Това интересува ли ви? Мене — не.

— Мен също.

Алекс неловко хвърли поглед към неоправеното легло. Всяка сутрин камериерката идваше, докато беше в банята, и оправяше стаята. Тази сутрин за първи път й се случваше да закъснее. Тя се страхуваше, че леглото ще издаде тайната й. Стаята напомняше за Рийд. Неговият парфюм се носеше из въздуха. Страхуваше се от това, че Джуниър ще го усети.

Той свали внимателно слънчевите й очила и забеляза тъмните кръгове под очите й.

— Тежка нощ?

„Меко казано“ — помисли тя.

— По-добре ще бъде, ако го научите от мен. Сигурна съм, че ще се разчуе. Вчера късно следобед ходих в дома на Нора Гейл.

Джуниър се изненада.

— При оная кучка?

— Трябваше да говоря с нея. Изглежда тя е алибито на Рийд за нощта, когато е била убита майка ми. Както и да е, докато бях там, застреляха един мъж. Целият беше в кръв. Арестуваха един човек.

Джуниър се усмихна недоверчиво.

— Шегувате се.

— Бих искала да е така — каза тя намръщено. — Аз съм представител на областния прокурор, а се замесих в престрелка между двама каубои в публичен дом.

Изведнъж всичко се струпа върху главата й. Вместо да заплаче, започна да се смее. Започнеше ли веднъж, трудно можеше да спре. Смееше се, докато не й потечаха сълзи от очите.

— Боже мой, не ми ли вярвате? Ако Гарет Харпър научи за това, той…

— Нат Честейн няма да му каже. Той ходи при едно момиче от…

— Знам — каза тя. — Рийд ми каза. Той пристигна и ме измъкна оттам. Мислеше, че няма да има последствия.

— Добре е човек да се посмее от време на време за разнообразие — Джуниър също се усмихна. — Бих искал да ви посещавам по-често и да ви разсмивам. — Постави ръце на бедрата й и започна да ги движи бавно нагоре. Алекс го отблъсна.

— Ако искате да утешавате някого, трябваше да отидете със Стейси. Тя изглежда има нужда от вас.