Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Той погледна виновно настрани.
— Не е трудно да я направя щастлива.
— Защото все още ви обича.
— Аз не я заслужавам.
— За нея това няма значение. Тя ще ви прости всичко. Вече ви е прощавала.
— За убийството ли?
— Не. За това, че сте обичал друга жена — Селина.
— Този път не, Алекс — прошепна той и се наведе да я целуне.
Тя се изплъзна от устните му.
— Не, Джуниър.
— Защо?
— Знаете защо.
— Все още ли съм само приятел?
— Да.
— Защо само приятел?
— Настоящето непрекъснато ми напомня за миналото. Когато чух да казвате, че сте искал да ми бъдете баща, желанието ми се изпари.
— Сега като ви гледам, не мога да повярвам, че вие сте онова малко бебе, което видях в детското легло. Станала сте красива жена. Искам да ви прегърна, да ви обичам, но не като баща.
— Не — неотклонно поклати глава Алекс. — Това с невъзможно, Джуниър. Забравете го.
Трябваше да каже същото и на Рийд. Защо не му го каза? Защото не беше истина. Ето защо. И защото в различни ситуации не можеха да се прилагат едни и същи закони, дори и да искаше това. И защото губеше контрол пред човека, в когото беше влюбена. По това си приличаха със Селина.
— Не можем никога да бъдем любовници.
Той се усмихна без злоба.
— Аз съм упорит. След като това приключи, ще направя всичко възможно, за да ме видите в нова светлина. Ще се престорим, че се срещаме за първи път, и вие ще се влюбите в мен.
„Щом като това му доставя удоволствие, нека си вярва“ — помисли Алекс.
Тя знаеше, че това никога няма да стане, както не беше станало с него и Селина.
И в двата случая причината беше Рийд Ламбърт.
Глава XXXVII
Секретарката на Енгъс придружи Алекс до офиса му, който се намираше в централната част на града. Главната кантора на „Предприятия Минтън“ беше разположена в непретенциозна сграда, а офисът на Енгъс Минтън се намираше между един зъболекарски кабинет и една адвокатска кантора. Той стана и заобиколи бюрото, когато Алекс влезе в стаята, и й подаде ръка за поздрав.
— Благодаря, че се отбихте, Алекс.
— Радвам се, че ми се обадихте. И без това трябваше да говоря с вас.
— Нещо за пиене?
— Не, благодаря.
— Виждала ли сте Джуниър скоро?
— Да. Пихме заедно кафе тази сутрин.
Енгъс остана доволен. Явно Джуниър си с взел урок от последната им среща. Както обикновено, той се нуждаеше от смъмряне, за да влезе в пътя.
— Преди да ви кажа защо ви повиках — каза Енгъс, — питайте каквото ви интересува.
— Разкажете ми за нощта, когато е била убита майка ми, Енгъс.
Сърдечната му усмивка се стопи.
— Седнете — поведе я към един малък тапициран диван. — Какво искате да знаете?
— Когато говорих с Джуниър тази сутрин той потвърди това, което вече ми бяха казали — че е предложил на Селина да се ожени за него онази вечер. Знам, че вие и госпожа Минтън сте се противопоставили.
— Точно така, Алекс. Не ми е приятно да ви го казвам. Нямам намерение да говоря лоши неща за майка ви, защото аз я обожавах като приятелка на Джуниър.
— Но не сте искал тя да стане негова съпруга?
— Не — той се наведе напред и я посочи с пръст. — Не мислете, че е било егоистично от моя страна. Не беше. Мнението на Сара Джоу може би е било повлияно от някои класови и икономически съображения, но не и моето. Не бих разрешил на Джуниър да се ожени за което и да било момиче по това време.
— Тогава защо сте се съгласил да се ожени за Стейси Уолис само няколко седмици по-късно?
„Не можеш да излъжеш това момиче“ — помисли си Енгъс. Придаде си невинно изражение.
— Положението се беше променило тогава. Той беше съкрушен от смъртта на Селина. Стейси го боготвореше. Мислех, че тя ще му помогне да превъзмогне мъката. За известно време наистина успя. Не съжалявам, че благослових този брак.
— Дъщерята на съдията е била далеч по-добра партия за сина на Енгъс Минтън.
Сините му очи помръкнаха.
— Разочаровате ме, Алекс. Предположението ви не е вярно. Мислите ли, че бих принудил сина си да се ожени без любов?
— Не знам. Бихте ли?
— Не!
— Дори и ако си е струвало?
— Слушайте — той сниши глас, — всичко, което съм направил за сина си, е било за негово добро.
— Това включвало ли е убийството на Селина?
Енгъс рязко се изправи.
— Внимавайте, млада госпожице!
— Съжалявам. Не мога да си позволя да бъда прекалено деликатна. Джуниър ми каза, че онази вечер е напуснал фермата много ядосан и наранен, защото Селина е отхвърлила предложението му.
— Точно така.
— Оставил е вие да я откарате вкъщи.