С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Добро утро.
— Чувам хората да приказват, че имаш момче. — Жената изрече думите бързо, сякаш й бе трудно да ги произнесе.
— Точно така. Казва се Грейъм.
— Просто се чудех, знаеш ли… дали не е дете на моя Гари?
Обзе я тъга. Отчаяната надежда, която съзря в умореното грозновато лице, разкъса сърцето й. Изкушаваше се да излъже и да обяви Гари за баща на Грейъм, но това в края на краищата нямаше да бъде услуга за семейство Паркър и сина й.
— Не, госпожо Паркър, не е — отговори тъжно тя. — Но желаех да е той още от първия ден, когато разбрах, че съм бременна.
Без да каже и дума повече, измършавялата жена си влезе вкъщи. Вратата хлопна зад гърба й.
След минути Джейд стигна до магистралата. Точно тогава бонбоненочервената кола Ел Дорадо премина покрай нея.
Караше към строежа и се бе замислила за Паркърови. Не забеляза Ел Дорадото, докато то не се изравни с нея. Очевидно бе обърнало и я следваше. Нийл Пачет бе на кормилото.
Усмихвайки се, той й направи знак да спре.
— Върви по дяволите!
Все още с усмивка на уста Нийл я изпревари достатъчно, за да завие остро и почти да се блъсне в черокито на Джейд. Тя инстинктивно натисна спирачката. Нийл паркира напреко пред нея и двете коли застанаха Т-образно на тясната магистрала.
Джейд отвори вратата и слезе.
— Какво си въобразяваш, че правиш?
— Помолих те любезно да спреш. — Неговият тон, неговата наперена походка, подкупващата усмивка, докато се приближаваше — всичко й беше прекалено познато.
По ирония на съдбата бяха почти на същото място, където преди петнадесет години я бе отвлякъл от колата на Дона Ди.
— И както обикновено, ако не мине на твоята, ти се налагаш.
Той направи нисък, галантен поклон.
— Виновен съм.
— Ако искаш да ме видиш, трябваше да си уговориш час.
— Опитвах се, нали? Не получи ли съобщенията, които ти оставях на телефонния секретар?
— Получих ги, но не им обърнах внимание.
— Освен това ми затваряше телефона всеки път, като се обадех. Никога не ми благодари за изпратените от мен цветя по случай завръщането ти в града.
— Изхвърлях ги в момента, в който ги получавах!
— Джейд, Джейд, замина на север и загрубя — изцъка той. — Присвоила си много лоши навици от янките там. Какво стана със сладкото момиче, което всички познавахме и обичахме?
— Беше изнасилена от трима.
Той трепна, но това бе отрепетирана реакция.
— Виждам, че все още ми имаш зъб. Внимавай, Джейд. Горчивината ще те състари преждевременно, ще набръчка лицето ти. Какъв е смисълът? Ламър е мъртъв и погребан. Хъч е на път. Аз… аз идвам при теб като стар приятел, предлагам ти лулата на мира и се надявам да забравим нашето малко недоразумение.
Да омаловажава нейното изнасилване и самоубийството на Гари до малко недоразумение, беше безкрайно нагло! Наложи се да събере цялата си воля, за да не издере самодоволната усмивка на лицето му.
— Ти идваш при мен като подплашен човек, Нийл. Моята фирма е заплаха за феодалната икономика наоколо. На път си да загубиш властта си и го знаеш. Още повече, че и аз го знам.
— Не бързай да елиминираш Пачетови, Джейд.
— Никога не съм го правила. Но този път няма да се наложите.
Влезе в колата си и затвори вратата. Той се наведе и пъхна глава през отворения прозорец.
— Сигурна ли си?
— Ще се погрижа за това.
Попритвори клепки и каза:
— Знаеш ли, Джейд, не можех да повярвам на ушите си, че имаш син, при положение, че нямаш съпруг. Вдигнах си чукалата онзи ден и се замъкнах до твоя дом. И какво да видя — един младок играе баскетбол на алеята, както аз правех навремето.
Тя не можа да прикрие уплахата си. Като я забеляза, Нийл продължи със същия благ, невъзмутим глас.
— Хубаво момче, Джейд. Прилича на мен, когато бях на неговата възраст. — Наведе се още повече. — Е, само си помислих, че вероятно Джорджи не е премахнала бебето онзи ден — видяхме те да влизаш в нейната къща.
— Видяхме?
— Да, Гари и аз. Отидохме да си купим ракия от нея. Колко се изненадахме, като те видяхме да припкаш по тротоара със стиснати в юмрук петдесет долара!
— Не сте отишли да купите ракия! Патрис Уотли ти е казала, че ще бъда там. И ти си завел Гари да ме види.
— Той направо се побърка — засмя се ехидно Нийл.
Цялата трепереше от гняв и едва можа да каже:
— Исках да те убия, но се разубедих. Сбъркала съм. Трябваше наистина да те убия преди петнадесет години!
Той се изхили равнодушно.
— Знаеш ли какво си мисля, Джейд? Мисля си, че си тръгнала от Джорджи с петдесетте долара в ръка и бебе в корема. — Пресегна се през прозореца и нави на пръста си кичур от косата й. — Мисля си още, че бебето е мое, че аз съм го направил. А когато Пачетови решат, че нещо е тяхно, те просто си го вземат.