Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
И той зачака. Всяко мускулче на тялото му бе напрегнато. Беше не само езичник, но и човек на логиката. Преброи до петдесет, бавно, сега вече действаше като човек на разума, който търсеше конкретни доказателства. Преброи още веднъж до петдесет, все още не смеещ да се отдаде на радостта си. И после пак до сто, защото жена му и детето му бяха прекалено важни и скъпи, за да разчита на необосновани надежди.
Но след като изрече наум и последната цифра, без все още да усети някакво раздвижване под лекия натиск на ръката си, някакво потръпване или най-слабо вълнение, той отдръпна дланта си, покри уста с нея и хвърляйки се на пръстения под, даде воля на щастието си.
В този момент Джони изглеждаше твърде млад, въпреки мощното си тяло, въпреки репутацията си на воин и буйна глава, въпреки титлите, почестите и уважението, което си бе спечелил. Той беше само на двайсет и пет и жената, която обичаше, която бе донесла и при него любовта, макар че той не вярваше в съществуването й, неговата скъпа, безценна съпруга, беше спасена.
Той я целуна, отдаден на ликуването си и се изправи, изпълнен с нова сила.
— Благодаря ти — прошепна към небето Джони. Чувстваше се силно задължен. Сега тя изглеждаше толкова спокойна на грубото си легло, че той се питаше дали всичко това не е било само кошмарен сън. После погледът му попадна на смачканата носна кърпичка и стомахът му се сви на топка. Трябваше на всяка цена да я заведе жива и здрава на морския бряг. Мислите му летяха напред, планираха бягството им, предвиждайки всички възможности сега, когато трябваше да се движат дори още по-внимателно отпреди. Елизабет не трябваше да се друса, нито да язди прекалено дълго. Къде да спрат, кои пътища бяха най-подходящи, колко близо трябваше да се движат до населените места, в случай, че им потрябва акушерка?
Тя беше прекалено крехка, а той съвсем незапознат.
Не потеглиха тази нощ, както бяха решили, въпреки когато се събуди, Елизабет твърдеше, че се чувства добре.
— Нека да почакаме още един ден — предложи Джони. — Имаме достатъчно храна. Това ще ти даде възможност да се възстановиш след падането. Дали ще тръгнем тази или утре вечер е без значение за Роби.
— Тръгнем ли веднъж — каза с равен и безизразен глас Елизабет, — не позволявай да спрем. Както и да се чувствам, все ще изкарам тези четири-пет часа. Мисис Райд ми каза, че първите бебета се раждат по-бавно. Понякога това траело един-два дни.
Джони пребледня забележимо в полумрака на колибата.
— Два дни — повтори задавено той. — Боже Господи!
— Обещай ми, Джони. Не искам да бъда причината да ни хванат. Направих достатъчно, за да съсипя живота ти.
— Не си съсипала живота ми. Когато някой се противопостави по такъв явен начин на английския кралски кабинет, трябва да му е ясно, че поема огромен риск. Всеки момент срещу него могат да бъдат предприети репресивни мерки.
— Но обвиненията в изнасилване са свързани с мен, с подкрепата, която баща ми получава от Куинсбъри. Чувствам се отговорна за това, което става.
— Ако ще обсъждаме върху кого пада отговорността, скъпа — отбеляза галантно той, — всичко започва с това, че те прелъстих. Ти нямаше никакъв избор.
Елизабет въздъхна.
— Дяволски си почтен.
Джони се усмихна.
— Не и когато прелъстявам. Утре вечер обаче ще те поведа към брега най-безмилостно, ако това ще ти достави удоволствие — предаде се той, защото считаше, че е безсмислено да спорят по въпрос, по който той си имаше свое собствено виждане. — Ти спечели.
Гласът му звучеше прекалено сърдечно, за да може да му повярва напълно и с малка част от ума си, както беше правила неведнъж през последните дни, Елизабет пожела да не е бременна точно сега, в това най-неподходящо време.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Потеглиха от малката колиба в подножието на Чивиътс, когато полумесецът се беше изкачил по средата на зимното небе. Слизането по покрития със сняг склон беше опасно, тъй като повърхността на снежната покривка беше образувала тънка коричка лед. Арабският жребец на Джони падна на колене, подхлъзвайки се на камък, скрит под снега, но успя да се изправи веднага само защото младият мъж незабавно отскочи от седлото. След този инцидент Джони слезе от коня си и бавно поведе животните по хлъзгавата пътека, защото ме искаше да рискува нещо подобно да се случи и с коня на Елизабет.
След като най-после достигнаха равнинна местност, те, въпреки протестите на Елизабет, продължиха да се движат бавно. Минаха през покрайнините на Екълс, където разлаяха само две кучета, обезпокоени от присъствието им. Малко след това Джони поведе конете напряко през полето към Блакадър — имение на негови братовчеди. Час по-късно, когато тръгнаха през парка, пред погледите им се изправи тъмният силует на дома им, разположен на върха на малко хълмче, който напомни на Джони за отдавна отминалите безгрижни времена. Преследван от враговете си, които щяха да го измъчват и убият в случай, че го хванат, той се почувства дълбоко развълнуван от спокойствието, царящо над стария дом и земите около него.