Магическо кралство за продан. Продадено

— Преценява — промълви той.

За миг се поколеба какво да направи.

Можеше ли да почака тук, докато Страбо се върне или да слезе в падината и да го почака там. Избра второто. Искаше да бъде по-близо до дракона, когато най-сетне се изправи пред него.

Спусна се надолу от билото. Някакъв глас натрапчиво му шепнеше, че е полудял, и той бе напълно съгласен. Не беше за вярване, че сам върши всичко това. Ужасно се страхуваше от дракона, искаше му се да подвие опашка и да избяга колкото се може по-бързо от тук. Не беше особено смел, просто беше отчаян. До този момент не бе си давал сметка колко е отчаян.

Няма да ги предам, обеща си той, мислейки за Уилоу и останалите. Каквото и да стане, няма да ги предам.

Стигна дъното на падината и се огледа наоколо. От един кратер наблизо шумно изригваше пара, което го накара да трепне. При експлозията се вдигнаха пламъци и гладно заблизаха мъглата. Толкова близо бе до изворите, че едва виждаше къде върви, но решително продължаваше напред. Предположи, че ще е най-добре да почака някъде по средата на огнените извори — макар и не твърде навътре. Дишаше бързо и неравно. Как му се искаше да може да призове Паладин. Искаше му се Куестър и коболдите да са с него. Искаше му да има поне някой до него. Или да бъде навсякъде, освен тук. В носа и устата му нахлуха пара и топлина и той сбърчи лице от неприязън. Миризмата бе ужасна. По дъното на падината имаше кости, някои от които съвсем пресни. Той се застави да не им обръща внимание. Храстите и шубраците препречваха пътя му, но той упорито продължаваше да върви напред. Мина покрай купчина камъни, разбити от огромна скала, и покрай скелета на доста голямо животно. Реши, че е напреднал достатъчно. Изправи се срещу огромна купчина пръст, завършваща със скална извивка. Стори му се добро укритие. Тук можеше да изчака дракона да се върне.

Колко ли дълго трябваше да го чака? Страбо живееше край Огнените извори, но това не означаваше, че идва тук толкова често. Та той би могъл да идва веднъж в годината! Бен отново се ядоса на себе си. Трябваше да попита вещицата, по дяволите!

Внезапно спря изумен. Беше едва на десетина крачки от укритието, което си беше избрал. — витата скала върху огромната купчина пръст — когато купчината просто започна да се движи.

Разшири очи от изумление. Не, сигурно така му се беше сторило.

Купчината отново се размърда.

— Боже мой — прошепна той.

Едно мъничко облаче прах се вдигна над онова, което му се бе сторило като заоблени камъни, и отвори огромно око.

Бен Холидей, адвокат с изключителни способности, дързък любител на приключенията и претендент за престола на Ландовър, току-що бе извършил огромна грешка.

Драконът бавно се размърда и отърси слоя пръст и прах, събудил се от сън. Беше отправил очи към Бен, както змия наблюдава жертвата, която не може да й се изплъзне. Бен застина на място. Трябваше да му хвърли от Йоския прашец или да се обърне и да побегне. Трябваше да направи нещо — каквото и да било! — но не можеше дори да се помръдне. Всичко бе свършено. Започна да се чуди в пристъп на черен хумор дали драконът щеше да го предпочете сварен или опечен.