Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Беше съвсем тъмно, когато Морган успя отново да говори с Падишар. Седяха до лифтовете, поставени вече под строга охрана и наблюдаваха разхвърляните долу огньове. Хората на федерацията продължаваха да работят и звуците изпълваха спокойния нощен въздух.
— Не се притеснявам да си призная, че всичките тези приготовления ме безпокоят — измърмори вождът на бунтовниците и повдигна вежди.
Морган също се намръщи.
— Дори с всичката тази подготовка как биха могли да ни стигнат?
Падишар поклати глава.
— Не могат. Точно това ме тревожи.
Погледаха още малко, след което Падишар издърпа Морган по-навътре и му пошепна:
— Няма защо да ти напомням, че досега два пъти ни предават. Който и да е той, все още е на свобода, може би дори сред нас. Ако трябва да бъде превзета Издатината, имам предложение как да стане — обърна се към Морган, а силното му обветрено лице още повече се приближи. — Ще направя каквото мога Издатината да е в безопасност. Но и ти си отваряй очите, планинецо. Може да видиш по-различно нещата, защото си нов тук. Възможно е да видиш неща, които аз бих пропуснал. Наблюдавай всички ни и много ще съм ти задължен, ако откриеш нещо.
Морган безмълвно кимна. Беше благодарен на Падишар за доверието.
Когато приключиха разговора, той отиде до оръжейника и го помоли за меч. Избра подходящ, извади счупения и го замени с нов. След това потърси някаква ножница за Меча на Лий, отряза я до неговата дължина и го завърза за колана си.
Почувства се по-добре от много дни насам.
Спаха по-добре, макар че федералната армия продължаваше да се подготвя. Работата замря чак при изгрев слънце. Морган се събуди в необичайната тишина, облече се, завърза оръжието на гърба си и забърза към края на терасата. Там бяха Падишар, Стеф, Тийл и групата Троли. Всички наблюдаваха безмълвно какво става долу.
Войниците на Федералната армия се построяваха. Бяха добре подготвени и въобще не се объркваха в строя. Обкръжиха основата на Издатината в една линия. До тях бяха натрупани стълби и въжета с куки. Бяха построили и дървени кули, които обаче достигаха едва на една трета от височината на терасата. Командирите крещяха заповеди и пространствата между отделните части бавно започнаха да се изпълват.
Морган леко докосна Стеф по рамото. Джуджето се огледа несигурно кимна, без да казва нищо, и отново се обърна. Морган се намръщи — Стеф не носеше никакво оръжие.
Прозвучаха тръби и редиците на федералните войски се стегнаха. Отново стана тихо. Слънчевата светлина се отразяваше в броните и оръжията, а небето на изток вече бе ярко. Росата искреше по листата и тревата, птичите песни весело се извиваха, далеч се чуваше шумът от падаща вода.
След това отзад между дърветата, зад стройните редици от войници нещо се раздвижи. Чу се трошене на клони и падане на дървета. Федералната войска се раздели по команда, оставяйки пролука от около стотина крачки. Бунтовниците и техните съюзници с любопитство гледаха надолу, а лицата им се смръщиха пред вида на това, което продължаваше да разтърсва гората.
Проклятие, прошепна на себе си Морган.
Нещото се измъкна от изчезващите сенки. Беше огромно същество, сглобено сякаш от най-отвратителните отпадъци. Беше направено от кости и козина, но същевременно имаше и метални плочки по тялото си. Приличаше на чудовище или гигантски червей, но не беше нито едно от двете. То се движеше напред, а искрящите му очи опипваха края на терасата.
Щипките му се затваряха като ножици, а с ноктите безмилостно ровеше грубата скала.
За миг Морган, помисли, че това е машина, макар че със сърцето си разбираше, че нещото е живо.
— Демонска кръв! — извика Стеф, разпознал съществото, а гласът му бе приглушен, гневен и уплашен. — Довели са Влечуго!
Провирайки се бавно през Федералната армия, Влечугото идваше за тях.
ГЛАВА 26
Тогава Морган Лий се спомни приказките. Като че ли винаги е имало приказки за Влечугите, които са се предавали от дядо на баща, от баща на син, от поколение на поколение. Бяха разказвани в планините, както и в по-голямата част от Южните земи, където бе ходил. Мъжете шепнеха за Влечугите над чаша бира късно вечер и караха кръвта на малките момчета като Морган, да се смразява от ужас. Никой не вярваше много в тия истории, въпреки че за влечугите се говореше като за чудовищата от времето на Призраците Морди, което въобще не бе забравено. Каквото и да говореха южняците, в Източните земи имаше Джуджета, които се кълняха, че са ги виждали.