Докато Джордж четеше на глас, аз си мислех за онази съботна вечер, 29 юни 1918 г. Брайън поспа малко; аз и Теодор изобщо не мигнахме. От време на време се топвах в банята и прилежно записвах всичко, което ми казваше Теодор — много подробности, които не беше споделил със съдията Спърлинг, Джъстин и господин Чапман.
— Интересно — рече Джордж. — Всъщност никога не съм вярвал, че този доктор Пинеро наистина може да предсказва датата на смъртта. Ще да е било някоя сложна измама.
— Няма значение дали е бил шарлатанин или не — човекът е мъртъв, апаратът му — унищожен, не са останали никакви негови бележки. Така писа и списание „Таим“, и всички вестници. Всичко това се случи миналата година, през 1951-ва. Този плик е при тебе от юли 1947 г. — от четири години. Как съм го направила?
— Чудех се… ще ми обясниш ли? — меко попита той.
Естествено, Джордж. Един мъж от звездите дойде при мене, любихме се и ми каза всички тези неща, защото според него биха могли да са ми от полза. После умря — убиха го в една война, с която той нямаше нищо общо. Заради мене. (Чак по-късно разбрах, че се е върнал сред звездите и че съм го загубила… и после го намерих… а сега пак се загубих и съм в някакъв тъмен камион заедно с един пощурял котарак. Пиксел, никога вече не ме напускай!)
— Джордж, аз съм прорицателка.
— Прорицателка. Значи гледачка.
— Буквално думата означава „онзи, който говори истината“. Но аз съм по-скоро пророчица, а не гледачка. Всички тези пликове съдържат пророчества. Да преминем сега към плик номер две. Не го отваряй още. Джордж, идвала ли съм в офиса ти през последния месец?
— Поне аз не знам да си идвала. Единственият път, който си спомням изобщо да си влизала там, беше преди около две години. Щяхме да вечеряме заедно и на тебе ти беше по-удобно да минеш през моя офис, отколкото аз да те взема.
— Точно така. Ти четеше „Уолстрийт джърнъл“, сигурна съм. Ти си директор на корпорация, която управлява райската атомна електроцентрала — подозирам, че много внимателно четеш „Джърнъл“ що се отнася до обществената енергия.
— Вярно е. Управляването на един бизнес включва и изучаването на всякакви дребни подробности.
— И напоследък какво ново в бизнеса с обществената енергия?
— Нищо. Обичайните върхове и падове.
— Някакви нови енергийни източници?
— Не, нищо значително. Някакви експериментални вятърни електроцентрали, но вятърните електроцентрали, колкото и усъвършенствани да са, надали биха могли да минат за нещо ново.
— Ами слънчевата енергия, Джордж?
— Слънчевата енергия ли? О, да, имаше голяма статия в „Уолстрийт джърнъл“. Ъ-ъ… слънчеви екрани. Директно преобразуване на слънчевата светлина в електричество. Ъ-ъ… двама дългокоси учени, доктор Арчибалд Дъглас и доктор М. Л. Мартин. Морийн, тая тяхна джунджурия никога не би могла да свърши някаква свястна работа. Ако си мислиш за нея, недей да рискуваш парите си. Сещаш ли се колко често времето е облачно, колко тъмни часове има в денонощието, как смогът намалява потенциала на това нещо? Накрая ще се докараш до…
— Джордж, отвори плика.
Той го отвори.
— „Двама учени, Дъглас и Мартин, ще разработят високоефективен начин слънчевата светлина да бъде преобразувана в електричество. Слънчевите екрани «Дъглас-Мартин» ще направят революция в енергетиката и ще окажат силно влияние върху всичко останало през XX век.“ Морийн, просто не виждам как един толкова слабо ефективен източник…
— Джордж, Джордж! Как така през 1947 г. съм знаела за тия джаджи със слънчевата енергия, които са открити чак тази година? Откъде съм знаела толкова точно имената? Дъглас. Мартин.
— Знам ли!
