Пробуждането на демона

— Растението и металът са едно цяло — кимна Джуравиел. — Тъмната папрат е единственият източник на сребрий.

Елбраян се взря в проблясващите метални нишки. Защо ли му се струваше, че ги е виждал и преди, макар и да не можеше да си спомни къде точно?

— Ако бъдат обработени и съхранявани както трябва, стъблата стават невероятно здрави и устойчиви — продължи Джуравиел, — но и изключително гъвкави.

— Дори след като извлечете метала?

— Невинаги отделяме метала от откъснатите стъбла — отвърна Джуравиел.

Елбраян се замисли над думите му и изведнъж разбра къде беше виждал съвсем същите сребърни нишки и преди.

— Лъковете! — ахна той — поредната загадка беше намерила отговора си този ден.

Значи ето как лъковете на елфите, толкова малки и крехки на пръв поглед, бяха в състояние да изпратят стрела на повече от сто метра и то по съвършено права линия.

Вдигна очи от растението и видя Джуравиел да кима одобрително:

— Няма друга материя, органична или не, дърво или кост, метал или жила, което да е по-здраво от правилно обработената тъмна папрат — увери го елфът, после му даде знак да го последва.

Двамата внимателно заобиколиха лехите с папрат и се насочиха към най-големия стрък, чието средно листо беше толкова високо, че се издигаше над главата на Елбраян. Най-неочаквано Джуравиел му подаде меча си и му каза да се отдалечи на крачка-две, след което поде тих напев на елфически.

Много от думите, които се лееха от устата на Джуравиел, бяха толкова древни, че Елбраян почти не разбираше за какво става въпрос в песнопението, което постепенно ставаше все по-силно и по-бързо. Не след дълго Джуравиел се впусна в изящен танц, описвайки сложни кръгове, всички те включени в един по-голям кръг, обхващащ цялото насаждение. Младият мъж се съсредоточи, опитвайки се да улови смисъла на песента, но голяма част от думите бяха прекалено стари. Все пак успя да разбере, че Джуравиел възхвалява растението и му благодари за дара, който щеше да им даде съвсем скоро. Елбраян не беше особено изненадан — елфите, които изпитваха искрено уважение към всяко живо същество, винаги се молеха и танцуваха над телата на животните, които убиваха по време на лов, и пееха на безбройните плодове, които земята на Андур’Блау Иннинес им даваше.