Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Марзак наблюдаваше заедно с баща си от горната палуба главата на плувеца, която от миг на миг ставаше все по-неясна в гаснещата светлина, и оттам изгледа предизвикателя със студено презрение, без да му отговори. Сподавено кискане премина през екипажа.
— Хайде — извика Сакр-ел-Бар, — вземи си лъка!
— Ако се помайваш още — намеси се Асад, — ще бъде извън обсега ти. Той вече едва се вижда.
— Толкова по-трудно ще бъде да се уцели — отговори Сакр ел-Бар, който се бавеше само за да спечели време. — Толкова по-трудно изпитание. Залагам сто филипа, Марзак, че не ще ми умериш тая глава с три изстрела, а аз ще го потопя още с първия! Приемаш ли облога?
— Неверникът вечно прозира в тебе — с достойнство отвърна Марзак. — Хазартът е забранен от пророка.
— Побързай, човече! — провикна се Асад. — Аз вече едва го различавам. Спри тая разправия!
— Ами! — отговори с презрение корсарят. — Все още чудесна мишена за око като моето. Аз винаги улучвам… дори на тъмно.
— Самохвалко! — подхвърли Марзак.
— Самохвалко ли! — Сакр-ел-Бар най-сетне пусна стрелата си в здрача и втренчено погледна подире й, макар че посоката й беше далече от главата на плувеца. — Улучих! — безочливо възкликна той. — Няма то вече!
— Струва ми се, че още го виждам — забеляза някой.
— Лъжат те очите в тая светлина. Не знам някой да е плувал със стрела, забита в мозъка си.
— Вярно — обади се Джаспър, който стоеше зад Сакр-ел-Бар. — Няма го вече.
— Много е тъмно, за да се види — добави Виджитело. И тогава Асад се отвърна от борда.
— Както и да е… убит или потънал, няма го вече — каза той и с това въпросът приключи.
Сакр-ел-Бар остави лъка на стойката и бавно се качи на горната палуба.
В мрака се намери срещу бялото лице на Розамунд между двата тъмни лика на нубийците. Тя се отдръпна при приближаването му и корсарят, който бързаше да й съобщи новините, влезе подире й в кабината и заповяда на Абиад да донесе светилници.
Когато те бяха запалени, двамата застанаха един срещу друг и Сакр-ел-Бар долови дълбокото й вълнение и се досети за причината. Изведнъж Розамунд заговори.
— Звяр! Сатана! — задъхано възкликна тя. — Господ ще ви накаже! Ще му се моля до сетното си издихание да ви накаже според заслугите ви. Убиец! Куче! А аз, нещастната глупачка, повярвах на лъжливите ви приказки! Сметнах, че искрено се разкайвате за злото, което извършихте към мен. Но сега вие ми показахте…
— Какво лошо съм ви сторил с това, което направих на Лайонел? — пресече я той донякъде изненадан от стремителността й.
— Да сте сторили нещо лошо на мен! — възкликна тя и самото презрение, вложено в тези думи, охлади нейния жар и я успокои. — Слава богу, не е по силите ви да ми сторите нищо лошо. И аз ви благодаря, че поправихте тъй глупавата ми и неправилна представа за вас, моята вяра в жалката ви преструвка, че сте си поставили за цел да ме спасите. Не бих приела спасение от ръцете на убиец като вас. При все че всъщност няма и да стигна дотам. По-скоро — продължи тя малко несвързано в дълбокото си разочарование — от вас може да се очаква да ме пожертвувате за подлите си цели, каквито и да са те. Но аз ще ви попреча с божията помощ. Бъдете сигурен, че ще имам достатъчно смелост! — И тя закри лицето си с покъртителен стон и продължи, олюлявайки се, да стои пред него. Сакр-ел-Бар я гледаше с едва доловима горчива усмивка — той разбираше настроението й, също както разбираше и заплахата й да му попречи.
— Аз дойдох — тихо заговори той, — да ви донеса уверенията си, че той избяга здрав и читав, и да ви кажа с каква задача съм го изпратил.
Нещо непоколебимо в неговия тон, спокойната увереност, с която говореше, я накара да го загледа пак.
— Разбира се, имам предвид Лайонел — каза корсарят в отговор на въпросителния й поглед. — Тази сцена между нас, ударът, прилошаването и всичко друго беше само преструвка. Също и стрелбата след това. Предизвикателството ми към Марзак беше хитрост за печелене на време, за да забавя стрелянето, докато главата на Лайонел стане тъй мъчно различима в здрача, че никой да не може да каже дали я вижда, или не. Стрелата ми отиде много настрана от него, както и исках. Той обикаля носа със съобщението ми до сър Джон Килигрю. Едно време беше добър плувец и би трябвало лесно да стигне целта си. Това е, което дойдох да ви кажа.
Потънала в мълчание, Розамунд дълго време не свали очи от него.
— Истината ли казвате? — попита тя най-после плахо. Сакр-ел-Бар сви рамене.
— Малко трудно ще ви е да измислите цел, за която бих си послужил с лъжа.
Тя внезапно се отпусна на дивана, просто като че ли се строполи, лишена от сили, и също тъй внезапно беззвучно се разплака.