Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Всички тези дарове обаче бяха отхвърляни с презрение. Антей не се докосваше нито до медените пити, нито до другите лакомства и те се превръщаха в храна за мравките. Подритваше с пренебрежение каменните цветя с подигравателната забележка, че колкото и да ги полива Амений, те никога няма да пораснат. А на украшенията от раковини изобщо не обръщаше внимание.
В устата му името на Амений звучеше като проклятие. Безкрайното му и непомръкващо преклонение, което би поласкало всеки друг, само го отегчаваше. Натъжена от това обстоятелство, майката на Антей отиде при майката на Амений и я помоли да помогне на сина си да се освободи от тази обич, която би могла да разбие сърцето му.
— Аз познавам Антей — каза й Лериопа. — Не го прави от жестокост и не от злонамереност отблъсква Амений. Той не изпитва злоба към него, а просто…
— Той не познава нищо освен себе си — прекъсна я хладно Дриопа, — но същевременно не знае нищо за себе си.
Двете жени бяха стари приятелки и Дриопа продължи с болка:
— Аз също познавам Антей и признавам, че това, което казваш за него, е вярно. Той не разбира, че причинява мъка на Амений, защото не може да усети какво изпитва той. Който не познава собствената си душа, не може да разбере душата и на другия — а още по-малко да го обикне.
Лериопа сведе изящната си глава:
— Той познава езика на любовта, защото съм му говорила за огромната любов, която изпитвам към него. А според твоята воля другите могат да разговарят с него само с думите, които използва той. Това е моето прегрешение. Кажи ми как да постъпя.
— Нека синът ти изпрати отговор на моя син — въздъхна кротко Дриопа. — Заради своето постоянство Амений заслужава това. Може би отговорът ще го убеди, че любовта му е безнадеждна.
На другата сутрин отговорът пристигна в къщата на Дриопа. Беше един меч. Бронзовото острие не блестеше и дървената дръжка не бе полирана. Тъмното желязо бе потънало в ръжда.
Щом го видя, Амений пребледня. Наведе се и го взе с две ръце.
— Това е отговорът му — прошепна той на майка си. — Означава, че трябва да изтръгна от сърцето си обичта, която изпитвам към него, и да отделя душата си от неговата.
И Амений излезе навън като замаян.
Жрицата Дриопа заплака горчиво, защото знаеше, че отговорът означава нещо още по-лошо. Острието, което Антей бе изпратил, дори не бе чисто и неопетнено и така той даваше израз на незачитането си към този мъчителен акт на обич. За него да се разделиш с чувствата си не означаваше повече от това, да нацепиш подпалки за огъня, и изобщо не бе никаква жертва.
Слънцето не се беше издигнало и на един пръст в небето, когато вик процепи гранитната планина. За миг се възцари зловеща тишина, след което се разнесоха скръбните вопли по нечия преждевременна смърт. Дриопа изостави молитвите и тръгна към мястото, от което се дочуваха траурните ридания на насъбралите се Ореи. Когато ги намери, ужасът сграбчи гърлото й и спря диханието й. С подарения му меч Амений бе пронизал сам себе си пред прага на дома на Антей. Ръждясалото острие бе забито дълбоко в сърцето му, а изпотрошената дръжка бе напоена с кръвта му. С последния си дъх той успя да извика:
— Майко, отмъсти за мен!
И издъхна.
Дриопа се свлече на колене, онемяла от скръб и ужас, до тялото на своя син. Погали дългата му права коса, в която нямаше нито една къдрица — сега тя покриваше гърдите му и бе подгизнала от кръв. Помилва лицето му, което далеч не бе образец на съвършена красота, сега белязано от неподвижната маска на смъртта. Наведе се да целуне меките му устни, които изобщо не приличаха на зрели горски ягоди — сега те бяха изстинали и отпуснати.
Погледна нагоре и видя Лериопа, застанала покрусена и уплашена на прага на своя дом. Лериопа, чийто син бе образец на съвършена красота и бе жив. Лериопа, чийто син бе причината за смъртта на сина й.
— Къде е Антей? — спокойно запита Дриопа.
— Той… той избяга в гората — едва продума Лериопа.
— В такъв случай знае какво се е случило.
— Да. — Лериопа падна на колене. — О, скъпа господарке, скърбя заедно с теб. По-добре никога да не бях идвала тук…
Дриопа се изправи бавно, без да отделя очи от приятелката си.
— Недей да ме оплакваш. По-добре оплаквай сина си.
И й обърна гръб. Беше остаряла изведнъж, закрачи с тежката и вдървена походка на възрастна жена към своя дом и в продължение на много дни никой не видя лицето й.
Между тези, които видяха как Амений прониза гърдите си с меча и чуха предсмъртните му думи, беше младата жрица Ака. За разлика от всички обаче тя чу нещо, което те не чуха: вместо „майко“ Амений бе изрекъл дума, която понякога използваха в молитвите, отправяни към Бялата дева. По-късно, докато помагаше да измият тялото му от кръвта и да го подготвят за погребението, тя чу още нещо: пророчеството на Артемида Тридариа за новородения Антей. И без да си задава повече въпроси, стана й ясно какво ще бъде отмъщението на Великата майка.