През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Уел! Много добре! Превъзходно!
— Но тогава ще се покажем като неблагодарници към бея на Гумри, защото той ще остане в плен и вероятно ще го убият.
— Хм! Неприятно! Той е добър човек.
— Разбира се! Може би ще е възможно да избягаме оттук с Кадир бей.
— Как?
— Пленниците не са вързани. Трябват им само коне. Ако изведнъж скочат и се метнат на жребците, които пасат наблизо, и веднага препуснат с тях, бих могъл да прикривам оттеглянето им, защото вярвам, че несторианците няма да стрелят по мен.
— Ехе! Хубав номер! Отлично!
— Но трябва да се направи бързо. Ще се присъедините ли?
— Йес! Ще бъде вълнуващо.
— Но ние няма да стреляме, сър Дейвид!
— Защо?
— За да не бъдем неблагодарници по отношение на мелика.
— Но тогава те ще ни пленят.
— Мисля, че няма. Конят ми е добър, вашият също, а ако останалите кранти са лоши, ездачите да се спасяват с бягство в гъсталака. И така, готов ли сте?
— О, йес!
— Внимавайте.
Отново се обърнах към мелика.
— Какво решихте? — попита той.
— Ще останем верни на Кадир бей.
— Значи отхвърляте моето приятелство?
— Не. Но ще ни разрешиш да изпълним дълга си. Тръгваме, ала ти казвам открито, че ще направим всичко възможно, за да го освободим.
Той се засмя и каза:
— Ако отидете и извикате всички негови воини, те все пак ще пристигнат твърде късно, защото ние вече ще сме тръгнали. Но вие въобще няма да потеглите, понеже, ако искате да му помогнете, ще трябва да ви задържа.
Аз станах, а Линдси вече беше застанал до коня си.
— Да ни задържиш ли? — попитах аз, но само за да спечеля време. С бегло кимване бях дал знак на Халеф, посочвайки към пасящите наблизо животни и към изхода на долината.
— Мисля, че няма да бъда твой пленник.
— Принуждаваш ме, а и всичките ти усилия да се измъкнеш ще бъдат напразни.
Видях, че Халеф ме е разбрал. Той говореше шепнешком с другите, които му махнаха с ръка в отговор. Изпълнен с очакване, дребосъкът гледаше към мен.
— Мелик, искам да ти кажа нещо — започнах аз, като се приближих към него и сложих ръка на рамото му, защото забелязах, че решителният миг е настъпил. — Погледни долината, там горе!
Той се обърна така, че застана с гръб към пленниците и попита:
— Какво?
— Докато гледаш в тази посока — отвърнах аз, — зад гърба ти ще стане това, което смяташ за невъзможно.
— Какво имаш предвид? — попита той учуден.
Не му отговорих веднага.
В този момент пленниците скочиха и се втурнаха към конете. Възседнаха ги още преди да се чуе първият предупредителен вик. Англичанинът също вече беше на коня си и ги последва, като събори няколко мъже, които се бяха надигнали, за да преследват бегълците.
— Твоите пленници бягат — казах аз спокойно. За да отклоня в решителния миг вниманието както на мелика, така и на седящите наоколо хора, бях използвал елементарна хитрост. Но тя успя. Човекът се обърна.
— След тях — викна меликът и се спусна към коня си. Несторианецът имаше кюрдски сиво-жълт жребец с прекрасно телосложение. С това животно бегълците бързо можеха да бъдат настигнати. Трябваше да го предотвратя. Спуснах се след него и извадих камата си. Той тъкмо посягаше към юздите, когато прободох десния заден крак на коня и му нанесох силен удар. Цвилейки, животното подскочи и побягна.
— Предател! — извика меликът и се нахвърли върху мен. Блъснах го назад и с няколко скока се озовах до моя жребец. Метнах се на седлото и препуснах в галоп.
Бегълците знаеха, че в близост до долината има преден отряд, и затова се спуснаха надясно. Изпреварих първите преследвачи и след като те останаха на известно разстояние след мен, спрях и вдигнах пушката си.
— Стойте! Ще стрелям!
Не ме послушаха. Натиснах два пъти спусъка и застрелях първите два коня. Останалите ездачи се стъписаха и спряха. Но зад тях напираха други, затова стрелях още три пъти. Така бегълците успяха да се измъкнат от погледа ни. В този момент се появи меликът. Той яздеше жребеца, който отново беше уловил. Огледа обстановката и извади пистолета си.
— Застреляйте го! — извика той ядосано и тръгна към мен. Обърнах коня си и побягнах. Вече всичко зависеше само от бързината на жребеца. Сложих ръката си между ушите му.
— Рих…
Конят се изпъна и полетя като изстрелян от лък. Дългата му грива се вееше около коляното ми като знаме. След минута меликът вече не можеше да ме достигне с никакво оръжие. Стигнах до първия завой на долината, когато моите хора тъкмо изчезваха зад следващия. В този момент ми хрумна нещо. Наместих се на седлото така, че да бъда възможно най-лек, и жребецът се понесе така, че дори и хрътката изостана далеч зад нас. След три минути настигнах пленниците, които пришпорваха конете си до краен предел.