През страната на скипетарите

— Агата в стаята си ли е? — попитах аз Яник.

— Да. Седи, пуши и гледа втренчено пред себе си. Наредил беше да ме извикат при него и ме попита какво ми е, защото правех страдалчески физиономии. Казах му, че съм ял айва[78], която сигурно е била зелена и ми причинява стомашни болки.

— Много умно си постъпил. Сега той сигурно си мисли, че нищо не знаеш за опита му да ни отрови, и няма да сметне за необходимо да се преструва пред теб.

— Правилно, ефенди. Мурад Хабулам ага наистина не се преструваше. Той открито изрази пред мен гнева си срещу вас и искаше да узнае всичко, което правите. Казах му, че те боли крака и не можеш да ходиш, а умората ви е толкова голяма, че сигурно скоро ще легнете да спите. Затова той ми заповяда веднага след вечерята да ви приготвя постелите. А после моментално трябвало да отивам да спя. Колкото по-навреме сте си легнели, толкова по-рано сте щели да станете, а аз трябвало да съм се наспал, за да мога да ви прислужвам.

— Много умно го е измислил! Ти къде спиш обикновено?

— С Хумун и останалите слуги.

— Това е много неприятно! Така не можеш да излезеш незабелязано, а ние имаме нужда от теб.

— О, що се отнася до това, ефенди, не се тревожи. От днес нататък никой не иска да спи с мен, а по заповед на агата Хумун ми изнесе едно легло под покрива. Но ако искаш, ще се престоря, че отивам да спя, а ще дойда тук в кулата. Понеже ще е заключено, ще почукам.

— Но не както обикновено с върховете на пръстите. Това би могъл да направи и някой друг. Почукай на капака на задния прозорец, и то с юмрук, първо веднъж, после два пъти, а накрая три. Така ще знаем, че си ти, и ще отворим. Кажи този знак и на твоята Анка! Не се знае какво може да се случи по време на отсъствието ти при Мурад Хабулам. Нека тя да следи и ако е необходимо, да ни извести.

Яник изнесе съдовете от вечерята и ни донесе още няколко одеяла за постелите. След като той отново излезе, изгасихме светлината. Наистина капаците на прозорците и вратата бяха залостени, но имаха толкова много пролуки, та отвън лесно можеше да се види, че вече нямаме осветление.

След около два часа Яник се върна. Даде уговорения знак и ние го пуснахме да влезе.

— Закъснях — прошепна той, — защото ми хрумна да подслушам агата. Всички трябваше да отиват да си лягат, а после той се промъкна с Хумун до купата. Двамата веднага влязоха вътре.

— Сега вече знаем какво следва. Ще мислят, че спим, и скоро можем да очакваме качването им на кулата.

— Ще видим — каза Халеф и бързо се качи с другите нагоре по стълбите.

Все още продължаваше да вали, като така силно плющеше, че крачките на ходещите вън хора нямаше да могат да бъдат чути.