През страната на скипетарите

— Съвсем разбираемо е. Без този маркуч помпата нямаше да ни върши кой знае каква работа, защото щяхме да сме принудени да влачим водата отдалеч.

— Да не би да искаш да кажеш, че я носите от рибарника?

— Не, много е далеч. Точно зад кулата до този зид има един хавуз[71], който винаги е пълен. Помпата е вътре, а маркучът, естествено, води дотам, където гори.

— Хавуз, от който може да се напълни помпата! Дълбок ли е? Голям ли е? Има ли много вода в него?

— Не знам за какво ти е водата, но мисля, че ще е достатъчна за това, което си намислил.

— Мислиш ли? Наистина прекрасно! Думите ти са като капки роса, падащи върху линеещото поле. Словата ти струват повече от сто пиастъра, а ако бях бин кере бин сахиби[72], щеше да получиш дори хиляда. Значи не знаеш за какво ми е водата?

— Не.

— И дори не предполагаш?

— Не.

— Аллах да пази ума ти, който прилича на изстискан лимон. Обърни внимание, ефендито веднага ще се досети какво намерение имам. Нали, сихди?

Тъй като този въпрос беше отправен към мен, кимнах утвърдително с глава.

— И какво ще кажеш?

Очите на Халеф сияеха от вътрешно удоволствие. Мисълта го изпълваше с блаженство, че ще може да скрои номер на враговете ни. Затова беше доста разочарован, като му отговорих:

— Това е просто чоджуклук[73], нищо друго.

— Сихди, не бива да говориш така. Негодниците се качват на кулата, за да ни убият. Ти искаш да направиш така, че да не могат да слязат и да останат горе през цялата нощ. Е, добре, аз пък искам да добавя своето, за да не се чувстват там прекалено добре. Ще напълним най-горния етаж с вода. Наистина, той е открит, но стената е с височина до гърдите на човек и ще трябва да стоят в толкова дълбока вода. Или ти е жал за тях? Да не би да те вълнува това, че може да се простудят или да получат диш агръсъ[74]?

— Не, това не. Трябва да им се даде възможност да прекарат нощта възможно най-неприятно, но все пак не мога да одобря намерението ти.

— И все пак трябва да ги накажем!

— Съвсем правилно. Но така би могъл да ни навлечеш неприятности.

— Не, сихди. Ще направим приготовленията си така, че никой нищо няма да забележи. Какво ще кажете, Оско и Омар?

Двамата мъже бяха съгласни с него. Тримата се нахвърлиха върху мен с молби, докато волю-неволю трябваше да кажа да.

Яник излезе и след известно време се върна с навит на колело маркуч и едно въже. Другите се качиха заедно с него на кулата и скоро въпреки плющящия по капаците дъжд чух глухи удари от чук. Яник беше пъхнал чука и скобата в пояса си, а след като закрепиха маркуча, заковаха капака към стълбището така здраво, че никой не би могъл да влезе отгоре.

Щом се върнаха, Халеф доволно каза:

— Хубава работа свършихме, сихди. И ти самият не би могъл да го направиш по-добре.

— Е, как закрепихте маркуча?

— Така че да се спуска от външната страна на кулата и да може да се завинти за помпата долу.

— Но враговете, като слагат стълбата, ще го видят.

— Яник казва, че ще сложат стълбата откъм срещуположната страна, където дърветата няма да им пречат. Краят на маркуча води към вътрешността, така че водата да се стича по стената, без да вдига шум. Убийците ще трябва доста да търсят в тъмнината, докато го намерят. В другите стаи капаците на прозорците също са залостени и ми се иска, гостите на басейна скоро да дойдат.