Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Какво става, ако изтриеш числата? — попита Ашир.
— Духчетата отново почват да се променят. Височина, форма, яркост.
Ашир си гребна от кашата.
— Иди в другата стая — рече той.
— Какво?
— Просто го направи. Вземи си дъската за писане.
Геранид въздъхна и стана. Ставите й изпукаха. Толкова ли беше остаряла? В името на Звездната светлина, доста време прекараха на този остров. Отиде в другата стая, където беше и леглото им.
— Сега какво? — провикна се тя.
— Ще измеря духчетата с твоя пергел — отговори той. — Ще направя три поредни измервания. Запиши само едно от числата, които ще ти дам. Не ми казвай кое е то.
— Добре — подвикна Геранид. Прозорецът беше отворен и тя погледна към притъмняващата гладка водна повърхност. Решийското море не беше плитко като Чистото езеро, но през повечето време беше доста топло, осеяно с тропически островчета и тук-там — с чудовища.
— Три инча и седем десети — викна Ашир.
Тя не записа числото.
— Два инча и осем десети.
Геранид пропусна и това число, но взе кредата и се приготви да запише — възможно най-тихо — следващото.
— Два инча и три десети… Еха!
— Какво? — попита Геранид.
— Спря да си променя размера. Предполагам, че записа третото число?
Геранид сбърчи чело и се върна в малката дневна. Тиганът на Ашир стоеше на ниска масичка вдясно. По решийски маниер, нямаше столове, само възглавници, и цялата мебелировка беше плоска и дълга.
Приближи се към огнището. Едното духче танцуваше над дънера, формата му се менеше, височината му трепкаше като пламъците. Другото беше доста по-стабилно. Височината му вече беше постоянна, макар че формата леко се менеше.
Духчето изглеждаше някак заключено. Приличаше на човече, докато играеше над огъня. Геранид изтри написаното. Духчето веднага почна да пулсира и да се мени неравномерно.
— Еха! — повтори Ашир. — Все едно някак знае, че е измерено. Сякаш самото определяне на формата му го хваща в капан. Напиши едно число.
— Какво число?
— Какво да е. Но като за размер на огнено духче.
Геранид написа. Нищо не стана.
— Трябва наистина да го измериш — рече Ашир и тихичко потропа с лъжицата по паницата. — Не да се престориш.
— Чудя се за точността на инструмента — подхвърли Геранид. — Ако използвам не толкова прецизен инструмент, ще даде ли това на духчето повече гъвкавост? Или има някакъв праг, някаква степен на точност, отвъд която то се чувства заловено? — тя приседна и се почувства леко обезсърчена. — Нужно е да го изследвам допълнително. Да проверя яркостта му, после да я съпоставя с изведеното от мен уравнение за яркостта на огнените духчета в сравнение с пламъците, които ги привличат да танцуват.
Ашир направи гримаса.
— Това, мила моя, много ми прилича на математика.
— Наистина.
— Тогава ще ти приготвя закуска, която да те занимава, докато твориш нови чудеса на пресмятанията и гения. — Той се усмихна, целуна я по челото и продължи с по-тих глас. — Ти току-що откри нещо прекрасно. Засега не знам какво означава, но то спокойно може да промени разбирането ни за духчетата. И може би дори за фабриалите.
Тя се усмихна и се върна към изчисленията. За пръв път нямаше нищо против бърборенето на Ашир за съставките в новата формула на някаква захаросана сладост, за която беше сигурен, че ще й хареса.
I-9
Смъртта носи бяло
Сет, син на сина на Валано, Неверен от Шиновар, се завъртя между двамата гвардейци, докато очите им изгаряха. И двамата кротко паднаха на пода.
С три бързи удара прекара Остромеча си през пантите и резето на голямата порта. После пое дълбоко дъх и изтегли Светлината на Бурята от кесията със скъпоценни камъни на кръста си. Светна с обновена сила и ритна вратата с мощта на подтикнатия си от Светлината крак.
Пантите не я държаха повече, тя падна в залата, стовари се на пода и се плъзна по камъка. Голямата зала за угощения бе препълнена с хора, камините пращяха и чиниите потракваха. Тежката порта спря и залата утихна.
Съжалявам, помисли си той. После се втурна и започна клането.
Последва хаос. Писъци, крясъци, паника. Сет скокна върху най-близката маса и се завъртя, като посичаше всички наоколо. Докато вършеше това, слушаше звуците на умиращите. Не затваряше ушите си за писъците. Не отбягваше болезнените стенания. Заслуша се във всяко от тях.
И се намрази.
Напредна, скачаше от маса на маса и размахваше Остромеча си — бог от горяща Светлина на Бурята и смърт.