Пътят на кралете (том II)

Човекът падна напред с пробита риза, но с незасегната кожа. Щом се строполи на пода, отрязаното острие на меча му иззвънтя върху камъните до него.

Друга група настъпи срещу Сет отстрани, той взе Светлина с ръка и я хвърли с Пълно Оттласкване по пода в краката им. Това Оттласкване задържаше предмети; щом мъжете го настъпиха, обувките им направо залепнаха на пода. Те се препънаха, и ръцете и телата им се Оттласнаха към пода. Сет мрачно ги прекрачи и замахна.

Кралят се отдалечаваше, сякаш искаше да обиколи залата и да избяга. Сет зареди плота на една маса с Пълно Оттласкване, а след това я изпълни цялата с Основно Оттласкване и я насочи към портала. Масата хвръкна във въздуха и се заби пред входа; заредената с Пълното Оттласкване страна я залепи за стената. Хората опитваха да я отместят, но така само се скупчиха, а Сет ги нападна със свистящ Остромеч.

Толкова много смърт. Защо? Каква цел постигаше това?

Когато нападна Алеткар преди шест години, си мислеше, че онова бе клане. Не знаеше какво е истинско клане. Стигна вратата и се видя застанал над телата на тридесетина души, с чувства, уловени в бурята от Светлина вътре в него. Изведнъж намрази Светлината на Бурята, толкова, колкото мразеше себе си. Колкото прокълнатия си Меч.

И… и краля. Сет се завъртя към човека. Вън от всякаква логика, неговият объркан и разбит ум обвиняваше този мъж. Защо бе обявил празненство тази нощ? Защо не се бе оттеглил рано? Защо бе поканил толкова много хора?

Сет се понесе към краля. Подмина мъртвите, проснати в неестествени пози по пода; изгорелите им очи го обвиняваха безмълвно. Кралят се сниши зад високата си маса.

Тя се поклащаше и се местеше по странен начин.

Нещо не беше наред.

Сет инстинктивно се Оттласна на тавана. От неговата гледна точка стаята се обърна и подът стана таван. Две фигури изхвръкнаха изпод масата на краля. Двама мъже в Броня, които размахваха Остромечове.

Сет се завъртя във въздуха, избягна маховете им, после се Оттласна обратно на пода и кацна на масата на краля, точно когато той призова Остромеча си. Значи слуховете бяха верни.

Кралят удари, но Сет скочи назад и се приземи зад Броненосците. Можеше да чуе донасящите се отвън стъпки. Погледна към хората, които нахлуваха в залата. Те носеха особени ромбовидни щитове. Получерупки. Сет бе чул за новите фабриали, способни да спрат Остромеч.

— Мислиш, че не знаех, че идваш? — изкрещя кралят към него. — След като уби трима от Върховните ми принцове? Готови сме за теб, убиецо.

После извади нещо изпод масата. Още един от щитовете-Получерупки. Бяха направени от метал, със закрепен от вътрешната им страна скъпоценен камък.

— Ти си глупак — отвърна Сет, докато от устата му се процеждаше Светлина.

— Защо? — попита кралят. — Мислиш, че трябваше да избягам ли?

— Не — отговори му Сет и посрещна погледа му. — Понеже ми постави капан по време на празник. И сега мога да те обвинявам за смъртта им.

Войниците се придвижваха ветрилообразно през залата, докато двамата Броненосци във всеоръжие пристъпваха към него с извадени мечове. Кралят се усмихна.