Пътят на кралете (том II)

Тя огледа съдържанието на купичката. Парченца хляб, покрити с червен сос. Мъжка храна, но понеже и двамата бяха арденти, нямаше значение.

Отвън идеше тихият звук от плискането на вълните. Намираха се на едно островче от архипелага Реши. Формално бяха изпратени тук, за да се грижат за духовните потребности на воринските посетители. Наистина при тях с тази цел понякога идваха пътници. Идваха даже някои решийци. А всъщност това беше начин да се оттеглят и да се съсредоточат върху експериментите си. Геранид върху проучванията на духчетата. Ашир върху химическото готварство, доколкото му позволяваше да изяжда резултатите.

Пълничкият мъж се усмихна дружелюбно. Главата му беше обръсната, сивата брада — спретнато подрязана в четвъртита форма. И двамата се придържаха към правилата на сана си, въпреки отшелничеството. Човек не завършва книгата на отдадения си на вярата живот с немарлива последна глава.

— Не е зелено — забеляза Геранид и взе купата. — Това е добър знак.

— Хммм — промърмори той, приведе се напред и намести очилата си, за да разгледа записките й. — Да. Наистина този шински зеленчук се карамелизира по един очарователен начин. Толкова съм доволен, че Гом ми го донесе. Ще трябва да прегледаш бележките ми. Мисля, че числата ми са правилни, но може и да греша. — Той не беше толкова силен в математиката, колкото в теорията. Съвсем удобно, при Геранид беше точно обратното.

Тя взе лъжица и опита храната. Нямаше ръкав на скритата ръка — още едно предимство на това да си ардент. Всъщност, беше съвсем вкусно.

— Ти опита ли това, Ашир?

— Не — отговори той, все още разглеждайки нейните изчисления. — Ти си смелата, скъпа моя.

Тя изсумтя.

— Ужасно е.

— Да, личи си от начина, по който си взимаш още едно грамадно парче тъкмо в този миг.

— Да, но на теб ще ти е противно. Не е плод. Риба ли си добавил?

— Изсуших дребните миноги, които хванах сутринта, и добавих една шепа. Засега не знам каква порода са. Но са вкусни. — Той позамълча и погледна огнището и духчетата. — Геранид, какво е това?

— Струва ми се, че направих пробив — тихо отговори тя.

— А числата? — рече Ашир и почука по дъската за писане. — Каза, че са погрешни. И си остават погрешни.

— Да — съгласи се тя и изгледа с присвити очи огнените духчета. — Но мога да предвидя кога ще са погрешни и кога — не.

Той се свъси.

— Духчетата се променят, когато ги измервам, Ашир. Преди да ги премеря, те танцуват и се променят по размери, яркост и форма. Но когато вписвам бележка, те веднага застиват в моментното си състояние. После остават така, доколкото мога да преценя.

— Какво означава това? — попита той.

— Надявам се ти да можеш да ми кажеш. Аз имам числата. Ти имаш въображението, скъпи.

Ашир се почеса по брадата, облегна се и взе купа и паница. Беше поръсил порцията си със сухи плодове. Геранид беше почти убедена, че той е станал ардент заради вкуса си към сладкото.