Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Защото мъжете не знаят как да говорят на жените... Аз поне не зная. Явно никога не съм знаел как.
Върху ръката му падна нова капка и той се премести на капака на тоалетната чиния.
- Прочете ли „Сирано“? - обърна се той към нея, изтривайки ръка в някаква кърпа; беше й подарил „Сирано дьо Бережерак“ на англйски.
- Страхотно ми хареса... 8о &епсЬ!
Тя размаха четчицата за мигли и започна да декламира:
РЬПозорЬег апс1 заепйз*,
Рое1, тизклап, с1иеШз1 -
Не Яеу Ь1§Ь, апй &11 Ьаск а§ат!
А ргейу У1й - уЬо8е Ике уе 1аск -
А 1оуег... по! Ике оШег теп...
Толкова красиво, направо щях да умра! Благодарение на теб тръпна, вълнувам се. Приспивам се със сонатата на Скарлати, чета пиеси. Преди се вълнувах от мечти, че ми подаряват кожени палта, коли, накити, днес тръпна и се вълнувам в очакване да получа книга, да отида на опера! Не съм скъпоструваща любовница!
Думата любовница прозвуча като горно до, изпято от прочута оперна дива, която след това пропада в дупката на оркестъра. Беше я произнесла нарочно, за да види дали той ще реагира, дали грубата дума ще мине незабелязана, невидима, укрепвайки с всеки изминал ден мястото й в живота му; за него тя прозвуча като превъртане на ключа в бравата, все едно го затваряше. Тя изчака, без да мести поглед от лицето си в огледалото, молеше се думата да мине и да може да я повтаря, да я затвърди. Той се замисли как да покаже, че не я е чул, без да я обиди. Да не й позволи да се настани, да я отлепя малко по малко, бавно, да я пусне в кошчето, препълнено с картонени опаковки и памуци. Помежду им настъпи трепетно мълчание, изпълнено с очакване и с чувство на недоиз-казаност. Той се замисли и си каза, че няма сто и един начина да изскубне обвързващата го дума.
- Доти! Ти не си ми любовница, а приятелка.
- Приятелка, с която спиш, се нарича любовница - увери го тя, окуражена от случилото се предната нощ.
Не беше говорил, но бе извикал името й, сякаш откриваше нов свят. Доти! Доти! Това не беше вик на приятел, беше вик на любовник, който се покорява на насладата. Тя добре познаваше този вик, можеше да си направи заключение. Тази нощ, си каза тя, тази нощ в това легло той се предаде.
- Доти!
- Да... - обади се тя, изправяйки мигла, която се беше извила в неправилна посока.
- Доти, чуваш ли?
- Добре - въздъхна тя, но не искаше да чува. - Къде ще ме водиш тази вечер?
- На представление на „Джоконда“.
- От...
- Понкиели.
- Супер! Скоро ще бъда готова за Вагнер. Още няколко опери и ще мога да изслушам „Тетралогията“1, без да шавна!
-Доти...
Тя се подчини и видя в огледалото победената, която я гледаше накриво. Игривото изражение се беше стопило и черна бразда от размазан туш за мигли 1фиволичеше по лицето й.
Той я хвана за ръка и я притегли към себе си.
г Тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунгите“ се състои се от четири опери: „Рейнско злато“, „Валюора“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, с обща продължителност около 16 часа. - Б. пр.
- Искаш ли да престанем да се виждаме? Много добре разбирам всичко, нали ти е ясно.
Тя се стегна и извърна очи. Защото на него му е все тая дали се виждаме, или не. Аз съм излишна. Хайде, давай приятелю, давай, забивай по-дълбоко ножа в раната, все още дишам. Ненавиждам мъжете, ненавиждам себе си, защото съм зависима от тях, ненавиждам чувствата, искам да съм роботизирана жена, която раздава ритници, когато искат да я целунат, и не позволява на никого да я доближи.
Тя подсмръкна, извърна очи, отпусната като кукла на конци.
- Не искам да си нещастна... Но не искам и да си мислиш, че...
- Престани! - изкрещя тя, притиснала с длани ушите си. - Всички сте еднакви! Писна ми да съм добрата приятелка. Искам да бъда обичана!
- Доти...
- Писна ми да съм сама! Искам да получавам остроумията на Саша Гитри, ще си откъсна миглите една по една и ще ги изпращам увити в копринена хартия! Без никакви претенции!
- Много добре те разбирам... Съжалявам.
- Престани, Филип, престани или ще те убия!
Говори се, че мъжете се чувстват безсилни пред женските сълзи. Филип гледаше учудено разплаканата Доти. Бяхме сключили договор, мислено си припомняше той като почтен бизнесмен предишните разговори, аз само й напомням клаузите.
- Избърши си носа - подаде й той хартиена кърпичка.
- Как не! Та да отиде на кино безумно скъпият фон дьо тен „Ив Сен Лоран“!
Той сви кърпата на топка и я метна в кошчето.
Предизвестената буря се разрази, тушът за мигли потече, нашари страните й в черно и бежово. Той погледна часовника си. Щяха да закъснеят.