Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Протегна ръка, преди той да успее да откаже и хвана няколко от русите и червени гъсти кичури.
- Разкошна е. Цветовете са изумителни. И... о, колко хубаво ухае. Какъв шампоан използваш?
Погледна го в очите, очаквайки да й отговори с някаква небрежна реплика. Вместо това той се бе вцепенил. Дори не мигаше, вторачил поглед надолу към нея.
Внезапно осъзна, че Рейдж също я гледа втренчено, застанал на прага на една врата, а на лицето му е изписано изумление. Така я гледаше още един боец с козя брадичка. И един едър мъж. И...
Е, цялото парти някак си беше замряло. Отпусна ръка и прошепна:
- Много съжалявам. Май направих някаква ужасна грешка.
Фюри се изтръгна от транса, в който бе изпаднал.
- Не. Няма нищо.
- Тогава защо всички ме гледат?
- Не са свикнали да ме виждат с... жени... - Фюри хвана ръката й и я стисна. - Бела, не си направила нищо лошо. Наистина. И не се притеснявай за братята ми. Просто завиждат, защото биха искали да докоснеш техните коси.
Но нещо наистина не беше наред с него и тя не се учуди, когато след малко той се извини и се отдалечи. Един доген се изправи пред нея.
- Простете, мадам, трябваше да взема палтото ви по-рано.
- О, благодаря.
След като остави палтото си в ръцете на мъжа, видя, че присъстващите на партито се бяха преместили в друго помещение, което изглеждаше като билярдна зала. Тъкмо се готвеше да тръгне натам, когато усети студено течение, идващо някъде иззад нея. Дали входната врата не се бе отворила от вятъра?
Обърна се.
Зейдист стоеше в един тъмен ъгъл до вестибюла и се взираше в нея от сенките. Носеше черен пуловер с висока яка и свободни черни панталони, подобни на дрехите, с които бе облечен последния път, когато го бе видяла. И точно както преди, черните му очи блестяха като на хищник.
„О, да ", помисли тя и се изчерви. Ето защо бе дошла. Трябваше отново да види този мъж.
Пое си дълбоко дъх и отиде до него.
- Здравей. - Той не отговори и тя се насили да се усмихне леко. - Вечерта е чудесна, нали?
- Приятно ли ти беше да докосваш близнака ми?
Това беше близнакът му? Как бе възможно двамата... Е, имаше известна прилика. Ако си представеше Зейдист без белега и с дълга коса.
- Зададох ти въпрос, момиче. Хареса ли ти да докосваш косата му?
Черните му очи се спуснаха по тялото й, проследявайки очертанията на копринената блуза и прилепналата пола, в които бе облечена. Върнаха се на лицето й и се спряха на устните й.
- Ще ми отговориш ли, момиче?
- Бела - промълви автоматично тя. - Моля те, наричай ме Бела.
Погледът на Зейдист се замъгли.
- Мислиш ли, че брат ми е красив?
- Ъ - ъ... Да, добре изглежда.
- Добре изглежда. Може и така да се каже. Кажи ми, искаш ли го толкова, че да легнеш с мен?
У нея се разгоря огън, запален от думите, които той изричаше, и от начина, по който се взираше в нея с изгарящо желание в очите. Но после осъзна какво бе казал.
- Съжалявам, не разбирам...
- Близнакът ми е целомъдрен от върха на главата до пръстите на краката си. И тъй, опасявам се, че аз съм най-близкото подобие на Фюри, което изобщо можеш да имаш. - Цъкна с език. - Но аз съм жалък заместител, нали?
Бела сложи ръка на шията си. Завладяха я картини, в които тя бе под тялото на Зейдист, а той се движеше в нея. Какво ли щеше да бъде усещането да бъде обладана от него? Някаква безразсъдна част от нея отчаяно искаше да разбере.
О, Господи. Разтреперваше се само от мисълта за това.
Зейдист се засмя студено.
- Да не те стреснах? Извинявай. Само се опитвам да ти помогна да преодолееш това голямо затруднение. Сигурно е отвратително да искаш някого, когото не можеш да имаш. - Очите му се приковаха в гърлото й. - Аз самият никога не съм имал такъв проблем.
Проследи движенията й, докато тя преглъщаше.
- Проблем? - прошепна тя.
- Каквото искам, го вземам.
Да, помисли тя. Наистина го правиш, нали?
Заля я гореща вълна и тя си представи как той гледа надолу към нея, докато телата им се сливат, а лицето му е на сантиметри от нейното. Фантазията я накара да вдигне ръка. Искаше да плъзне пръст по този белег, да стигне до устата му. Само за да разбере какво е чувството да го докосне.
Зейдист избегна допира с рязко отдръпване. Очите му светнаха, сякаш от отвращение. Но изражението веднага изчезна от лицето му.
Каза със студен, безизразен глас:
- Внимавай, момиче. Аз хапя.
- Ще произнесеш ли някога името ми?
- Какво ще кажеш за едно питие, Бела? - намеси се Фюри и я хвана за лакътя. - Барът е ето тук, в билярдната зала.