Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Овладявайки се, той припряно продължи:
— Лошата новина е, че аз застраших съществуването на Дом Никерс. А добрата — госпожа Елиза не ме уби, като разбра за това… засега.
— Не преувеличаваш ли? — попита помощничката, дарявайки стоящият до Даркин човек с чаровна усмивка.
— По-скоро силно намалявам. Направи ни као, моля те, а ние ще поговорим в моя кабинет.
Вампирът вече почти свикна с това сладко словосъчетание „в моя кабинет“, но все още изричаше тези думи с вътрешна гордост. Всъщност още щом се озова в сградата на Ордена, той се почувства много по-уверен.
— И така, за какво искахте да говорим? — попита Даркин, разполагайки се в удобното кресло.
— За начало позволете ми да се представя, казвам се Алвин и съм от клана Ноос.
— Уау!
Това се казваше късмет! Кой би си помислил, че сами ще се появят, и то точно когато Даркин имаше само проблеми.
— Вие очевидно сте чували за нас. И сигурно се досещате защо исках да се срещна с вас.
— Едва ли.
Доколкото знаеше Даркин, роднините на Алиса дори не подозираха, че е свързана с Ордена. Така че приятелските намерения на клана Ноос едва ли можеха лесно да се предскажат.
— Искаме да се присъединим към Ордена.
Даркин едва сдържа доволния си възглас. Всичко се нареждаше просто прекрасно.
— Хм… — вампирът се постара да предаде важност на гласа си. — А защо ви е?
— Странен въпрос. Ние не сме толкова много, колкото нисшите, Висшите от другите кланове считат убийството ни за приятно развлечение. Хората и друидите се отнасят към нас както към всички вампири. Разбира се, ние искаме да бъдем част от нещо по-голямо, да станем пълноправни граждани на Империята и да получим протекциите на Дом Никерс. О, да, също така бихме искали да получим достъп до кръв, тук в столицата това си е истински проблем.
Даркин вече бе чул от нисшите вампири, че да се достави кръв в столицата е наистина доста сложно. Безликите охранявали града през нощта, а защитните амулети се продавали само с разрешение на стражата, и неофициалната им доставка е практически невъзможна. В Пограничните райони ситуацията беше много по-проста — стражите не си даваха зор, хората се страхуваха от вампирите и не им се противопоставяха открито, като старателно избягваха конфликтите. Да заклещиш местен в някой ъгъл и да се напиеш с кръвта му не беше особен проблем.
— Мислех, че можете да минете и без кръв — каза Даркин, спомняйки си със закъснение разговорите с Алиса.
— Нека просто да кажем, че нямаме толкова наложителна нужда от нея, както Висшите от другите кланове. За нас тя е по-скоро като една от съставките на правилното хранене — може и без нея, но не ни се иска.
— Ясно — проточи Даркин, трескаво мислейки какво да отговори. — Знаете ли… Дом Никерс определено ще се радва да ви приеме в Ордена, но точно сега не е особено подходящо време за това. При нас възникнаха сериозни проблеми и има голяма вероятност скоро Орденът да престане да съществува. Но ако успеем да се справим с всичко, след това с удоволствие ще ви приемем в нашите редици.
Алвин присви очи.
— Тоест ни отказвате?
— Напротив — заклати глава Даркин. — Нали познавате Алиса, вампирката от вашия клан, която постъпи в Академията — той изчака кимването на събеседника си и продължи: — Значи тя ме помоли да ви намеря и да ви предложа да се присъедините към Ордена.
Вампирът направи гримаса като от зъбобол.
— И тук е успяла да влезе. Е, добре, значи това не е отказ.
— Просто принудителна отсрочка — поясни Даркин. — Така че оставете някакъв начин за контакт и ние ще се свържем с вас веднага след като се оправим.
— А какво се е случило, ако мога да попитам? Кланът Ноос е в столицата достатъчно дълго, знаем много неща за много хора и е възможно да можем да ви помогнем.
„Ако наистина знаеше толкова много, нямаше да задаваш подобни въпроси“ — леко ехидно си помисли Даркин.
— Нека да кажем, че Дом Никерс има неразрешими разногласия със съветник Митис.
— Да, разногласията с първия човек на Империята са си сериозен проблем — съгласи се вампирът.
— Точно така. Въпреки това, ако имахме някакъв компромат за съветник Митис, всичко би било много по-лесно.
Алвин се усмихна разбиращо.
— Ето сега вече всичко си идва на мястото. Значи ако можем да ви помогнем и изровим нещо за Митис, това ще е като встъпителната ни вноска. Прекрасно!
Шефът на столичния клон на Ордена не споделяше оптимизма на Висшия вампир, но честно направи опит да се усмихне в отговор.